— Ей, там ли сте всички? — тихо ни попита Коуди в слушалките. По някакво чудо бях опазил мобилния и слушалката при падането. — Става нещо странно. Става нещо много, много странно.
— Коуди — попита го Тиа. — Къде си?
— Лимузината е спряна — докладва той. — Прострелях една от гумите и тя се заби в някаква стена. Трябваше да елиминирам шестима войници, преди да мога да се доближа.
Меган и аз навлязохме в тунела; мракът се сгъстяваше. Повърхността се накланяше. Районът ми беше повърхностно познат и съобразих, че оттук ще се окажем в подземните улици близо до улица „Гибънс“, относително ненаселена зона.
— Конфлукс? — обърна се Проф към Коуди.
— Не беше в лимузината.
— Може би някой от застреляните от теб хора от Правоприлагането всъщност е бил Конфлукс — предположи Тиа.
— Тц — отвърна Коуди. — Намерих го. В багажника.
За миг линията утихна.
— Сигурен ли си, че е той? — запита Проф.
— Е, не — каза Коуди. — Може би са завързали друг Епичен в багажника си. Все едно, според търсача този хубавец е много силен. Но е в безсъзнание.
— Застреляй го — изрече Проф.
— Не — настоя Меган. — Доведи го.
— Мисля, че тя е права, Проф — обади се Коуди. — Ако е завързан, няма как да е толкова силен. Или това, или пък са използвали слабото му място, за да го обезсилят.
— Все пак не знаем слабостта му — възрази Проф. — Избави го от мъките му.
— Няма да застрелям човек в безсъзнание, Проф — опъна се Коуди. — Дори и Епичен.
— Тогава го зарежи.
Разкъсвах се. Епичните заслужаваха да умрат. Всичките. Защо обаче беше в безсъзнание — какво правеха с него? Беше ли изобщо Конфлукс?
— Джон — намеси се Тиа. — Може да ни потрябва. Ако е Конфлукс, може да ни каже доста работи. Може дори да успеем да го използваме срещу Стоманеното сърце или да го разменим срещу измъкването си.
— Не се очаква да е твърде опасен — включих се и аз в линията. Устната ми кървеше. Прехапал я бях при падането, и както вече се ориентирах малко по-добре, усетих, че кракът ме боли и че страната ми пулсира. Якетата помагаха, но бяха далеч от съвършенството.
— Добре — завърши Проф. — Дупка седем, Коуди. Не го въвеждай в базата. Остави го вързан, със завързани очи и запушена уста. Не говори с него. Трябва да се занимаваме с него заедно.
— Дадено — съгласи се Коуди. — Заемам се.
— Меган и Дейвид — продължи Проф. — Искам да…
Не чух останалото заради избухването на стрелбата около нас. Моторът — както си беше пострадал — се завъртя и падна.
Точно на страната, където граватониците бяха счупени.
30.
Без граватониката моторът реагира подобно на всеки друг мотоциклет, падайки на едната си страна с много висока скорост.
Което не е нещо хубаво.
Веднага отхвърчах, машината изскочи изпод мен, кракът ми се удари в земята, а триенето ме дръпна назад. Меган нямаше толкова късмет. Оказа се прикована под мотоциклета, а тежестта му я натисна към земята. Удари се в стената на тръбообразния стоманен коридор.
Тунелът се тресеше, а кракът ми гореше от болка. Щом се спрях, а нещата престанаха да се люлеят, разбрах, че все още съм жив. Всъщност, намерих го изненадващо.
Отзад, от подминатата от нас ниша, от сенките излязоха двама души в пълна униформа на Правораздаването. Малки, бледи светлинки блещукаха по ръба на нишата. От тях се виждаше, че войниците изглеждат успокоени. Кълна се, че можах да чуя как единият се кискаше в каската си, докато разправяше нещо на другия по уреда за връзка. Предполагаха, че Меган и аз ще сме мъртви — или поне няма да сме в състояние да се бием — от тази катастрофа.
Злочестие да го отнесе, помислих си аз, а бузите ми пламтяха от гняв. Преди да съм помислил, извадих пистолета изпод мишницата — пистолетът, убил баща ми — и изпратих четири изстрела във войниците почти с право мерене. Не се целех в гърдите или в бронята. Хубавото място беше вратът.
И двамата паднаха. Дишах дълбоко и накъсано, а ръката и пистолетът ми трепереха пред мен. Премигнах няколко пъти, изненадан, че съм успял да ги ударя. Може би Меган беше права за пистолетите.
Простенах и успях да седна изправен. Якето ми беше на парцали; много от диодите по вътрешната му страна — те пораждаха защитното поле — пушеха или пък бяха напълно изскубнати. Кракът ми беше лошо одран от едната страна. Нищо че болеше страховито, драскотините не бяха твърде дълбоки. Успях да се задържа на крака и да ходя. Някак си.