Повървях пет минути, преди да се наложи да спра изведнъж. Тунелът пред мен свърши в равна стоманена стена. Без изход. Погледнах през рамо и видях фенерчета и движещи се сенки. Нямаше измъкване оттук.
Коридорът наоколо ми беше широк, може би двадесет крачки, и висок. На пода се търкаляше старо строително оборудване, макар че повечето май е било отнесено от случайни типове. Имаше няколко купчини натрошени тухли и блокчета от сгурия. Напоследък някой е правил още стаи тук долу. Е, това можеше и да осигури някакво прикритие.
Прекатурих се, положих Меган на земята зад най-голямата купчина и нагласих телефона си на ръчно отговаряне. Проф и останалите нямаше да могат да ме чуват, освен ако не докоснех екрана на излъчване, но това означаваше, че те няма и да разкрият положението ми при опит да се свържат с мен.
Приклекнах зад тухлите. Купчината не ме закриваше напълно, но беше по-добре от нищо. Притиснат в ъгъла, врагът ме превъзхожда по огнева мощ, нямам път за…
Изведнъж се почувствах като идиот. Бръкнах в джоба с цип на крачола и потърсих тензора. Измъкнах го с усещане за триумф. Може би бих могъл да копая до стоманените катакомби или просто до другата страна и да намеря по-безопасен път.
Надянах ръкавицата и чак тогава разбрах, че тензорът е на парченца. Гледах го отчаяно. Беше в джоба на крака, върху който паднах, и джобът е бил скъсан в долната си част. На тензора му липсваха два пръста, електрониката му беше счупена — парчетата висяха като очи, подаващи се от очните кухини на някое зомби в стар филм на ужасите.
Почти се засмях, щом се отпуснах отново. Войниците от Правоприлагането претърсваха коридорите. Викове. Стъпки. Фенери. Приближаваха се.
Мобилният премигна леко. Намалих звука, натиснах екрана и се наведох.
— Дейвид? — попита ме Тиа много тихо. — Дейвид, къде си?
— Достигнах дъното на тунела — прошепнах ѝ в отговор и задържах телефона до устата. — Завих наляво.
— Ляво? Това е път без изход. Трябва да…
— Знам — отвърнах аз. — В другите направления имаше войници.
Погледнах Меган, просната на пода. Отново докоснах врата ѝ.
Все още има пулс. Облекчено затворих очи. Не че има някакво значение сега.
— Злочестие — изруга Тиа. Чух стрелба и подскочих; мислех, че е от моята позиция. Но не беше. Дойде от линията.
— Тиа? — просъсках аз.
— Тук са — обясни тя. — Не се тревожи за мен. Мога да удържа мястото. Дейвид, трябва…
— Хей, ти! — донесе се глас откъм пресечката.
Наведох се, но могилката от тухли не беше достатъчно голяма, за да ме скрие изцяло, освен ако направо не лежах хоризонтално.
— Там има някой! — извика гласът. Към мен се насочиха мощните фенери на Правоприлагането. Повечето от тях бяха на дулата на автомати.
Мобилният светна. Чукнах го.
— Дейвид.
Гласът на Проф. Звучеше задъхано.
— Използвай тензора.
— Счупен — прошепнах аз. — Строших го при катастрофата.
Мълчание.
— Все пак опитай — настоя Проф.
— Проф, не работи.
Надзърнах над тухлите. В другия край на залата се събираше голяма група войници. Няколко бяха коленичили с насочени към мен оръжия, долепили очи до прицелите. Останах долу.
— Просто го направи — заповяда Проф.
Въздъхнах, после притиснах ръка към земята. Затворих очи, но не беше лесно да се съсредоточа.
— Вдигни ръце и бавно излез отпред! — долетя към мен един глас от залата. — Ако не се покажеш, ще се принудим да открием огън.
Опитах да не им обръщам внимание, доколкото можеше. Фокусирах се върху тензора и вибрациите. За миг си помислих, че усещам нещо, ниско бръмчене — дълбоко и силно.
Изчезна. Това беше глупаво. Все едно да опиташ да пробиеш дупка в стената само с бутилка сода.
— Съжалявам, Проф — обадих се аз. — Прецакан е абсолютно.
Проверих магазина в пистолета на баща си. Пет куршума. Пет скъпоценни куршума, които може би щяха да наранят Стоманеното сърце. Нямаше да имам шанса да го разбера.
— Времето ти изтича, приятел! — викна войникът към мен.
— Трябва да удържиш — напрегнато изрече Проф. При толкова намален звук гласът му звучеше слаб.
— Отиди при Тиа — казах му аз и започнах да се подготвям.
— Тя ще бъде наред — обясни Проф. — Ейбрахам е тръгнал да ѝ помага, а скривалището е проектирано с мисълта за нападение. Тя може да запечата входа и да ги очаква. Дейвид, трябва да удържиш достатъчно дълго, за да пристигна аз.