Издърпах от раницата си въже, вързах го за крака на един от стоманените столове, после се промъкнах обратно до дупката, слязох по стълбата и се върнах при тоалетната под втория ред. Провесих въжето — даваше възможност за по-бързо измъкване от стълбището; прибрах стълбата и празната си раница в една от кабинките и се отправих към местата.
Там ме чакаше Ейбрахам, облегнат на входа към долните места, скръстил мускулестите си ръце и с умислена физиономия.
— Тъй, предполагам, че ултравиолетовите прожектори са свързани? — попитах аз.
Ейбрахам кимна.
— Би било хубаво да използваме прожекторите на стадиона.
Засмях се.
— Бих искал да видя как ще оправиш лампи, чиито крушки са превърнати в стомана и са слети с фасунгите им.
Известно време и двамата стояхме и гледахме бойното поле. Проверих си телефона. Беше ранно утро; предвиждахме да повикаме Стоманеното сърце в 5 часа сутринта. Надявахме се войниците му да са изтощени от цяла нощ действия срещу грабежите без транспортни средства и бронирани единици. Тъй или иначе Възмездителите обикновено работеха нощем.
— Петнадесет минути до предвиденото стартово време — отбелязах аз. — Коуди свърши ли със заваряването? Проф и Тиа вече върнаха ли се?
— Коуди приключи заварката и отива към позицията си — отговори ми Ейбрахам. — Проф ще пристигне всеки момент. Можаха да се снабдят с коптер, а Едмънд даде на Тиа способността да го зареди. Тя отлетя да го приземи извън града, за да не издава положението ни.
Ако нещата се закучеха, тя щеше да нагласи обратния си полет така, че да се спусне и да ни вземе, точно когато експлозивите експлодират. Също така щяхме да пуснем димни завеси от трибуните, за да прикрием изтеглянето си.
Все пак бях съгласен с Проф. Човек не можеше да лети по-бързо от Стоманеното сърце или пък да го надвие със стрелба с коптер. Това беше решителното сражение. Побеждаваме го или загиваме.
Моят мобилен светна и в ухото ми проговори глас.
— Върнах се — каза Проф. — Тиа също е в готовност.
Той замълча за миг.
— Хайде да свършим тая работа.
35.
Понеже мястото ми беше точно срещу входа на третия ред, ако стоях прав, щях да мога да погледна над преградата към най-ниското ниво на местата. Натъпкан в импровизираната си дупка обаче, не можех да ги видя — въпреки че имах добър изглед към игрището.
Бях достатъчно нависоко, за да виждам какво става на стадиона, но имах и път към ниското, ако се наложеше да опитам изстрел по Стоманеното сърце с пистолета на баща си. Тунелът и въжето по-нагоре на реда щяха бързо да ме отведат там.
Щях да се спусна, а после да опитам да се промъкна до него, ако се стигнеше дотам. Все едно да опиташ да издебнеш лъв, въоръжен само с пистолет-пръскалка.
Свивах се в дупката си и чаках. Носех тензора на лявата ръка, а дясната държеше пистолета. Коуди ми даде резервна пушка, но засега я държах до себе си.
Високо горе във въздуха пламнаха фойерверки. Четири стълба на върха на стадиона изстреляха огромни струи от искри. Не знаех къде Ейбрахам е намерил чисто зелени фойерверки, но сигналът несъмнено щеше да бъде видян и приет.
Това беше моментът. Щеше ли той да се появи наистина?
Фойерверките започнаха да секват.
— Нещо се задава — изрече Ейбрахам в ушите ни, а лекият му френски акцент тънко наблягаше на грешните срички. Той държеше горната снайперска позиция, а Коуди — долната. Коуди бе по-добрият стрелец, но Ейбрахам трябваше да бъде по-далеч, за да е извън боя. Работата му беше с дистанционно управление да включва прожекторите или да детонира стратегически поставени взривове.
— Да, наистина идват. Конвой от камиони на Правоприлагането. Все още няма следа от Стоманеното сърце.
Прибрах в кобура пистолета на баща си и протегнах ръка настрани, за да взема пушката. Твърде нова ми беше. Една пушка трябва да бъде доста използвана и да си я обикнал. Да е позната. Само тогава можеш да си сигурен, че е надеждна. Знаеш как стреля, кога може да засече, колко точен е прицелът. Оръжията, както и обувките, са най-калпави, когато са чисто нови.
И все пак не можех да разчитам на пистолета. С пистолетите ми беше трудно да уцелвам каквото и да е нещо, което е по-малко от товарен влак. Трябваше да се приближа до Стоманеното сърце, ако исках да опитам. Решихме първо Ейбрахам и Коуди да изпробват останалите теории, преди да се рискува аз да бъда изпратен близо.
— Приближават стадиона — чух в ухото си Ейбрахам. — Изгубих ги.