— После, когато бяхме с моторите — подех аз. — Създала си илюзия, че Ейбрахам кара с нас, за да отклониш преследвачите му, за да не им позволиш да видят как истинският Ейбрахам се измъква на сигурно място. Това зърнах зад двама ни, след като той се отдели.
Защо гледаше оръжията ми?
— Търсачът? — казах аз. — Тествал те е, и е определил, че не си Епична. Не… стой. Илюзии. Можеш да го накараш да показва каквото си поискаш. Стоманеното сърце трябва да е знаел, че Възмездителите идват в града. Изпратил те е, за да проникнеш сред тях. Ти си била най-новият от групата преди мен. Не искаше да нападаме Стоманеното сърце. Твърдеше, че вярваш в управлението му.
Тя облиза устни и прошепна нещо. Явно не беше слушала нищо от приказките ми.
— Искрите да го отнесат — промърмори тя. — Не мога да повярвам, че това въобще стана…
Какво?
— Ти го матира… — прошепна тя. — Това беше страхотно…
Матирал съм го? Повелителя на нощта? За това ли говореше? Тя ме погледна и си припомних. Повтаряше един от първите ни разговори, след като тя застреля Случайност. Тогава държеше пушка на хълбока и протегнат напред пистолет. Точно както постъпих аз, за да убия Повелителя на нощта. Гледката явно беше задействала нещо в нея.
— Дейвид — каза тя. — Така се казваш. И смятам, че си много дразнещ.
Май едва сега си спомняше кой съм. Какво бе станало с паметта ѝ?
— Моля? — попитах аз.
Взрив разлюля стадиона и тя погледна през рамо. Все още държеше пистолета насочен към мен.
— На коя страна си, Меган? — попитах аз.
— На своята — незабавно отвърна тя, но после вдигна другата си ръка към главата, явно неуверена.
— Някой ни предаде на Стоманеното сърце — казах аз. — Някой го предупреди, че ще удряме Конфлукс, и някой му каза, че сме хакнали камерите на града. Днес някой ни подслушваше и му съобщаваше какво правим. Ти си била.
Тя ме погледна и не го отрече.
— Но ти също така употреби илюзиите си, за да спасиш Ейбрахам — продължих аз. — И уби Случайност. Смятам, че Стоманеното сърце е искал да ти вярваме, и ти е позволил да убиеш един от второстепенните му Епични. Случайност така и така е бил в немилост. Но защо ще ни предаваш, а след това ще помагаш на Ейбрахам да се измъкне?
— Не знам — прошепна тя. — Аз…
— Ще ме застреляш ли? — попитах аз и погледнах цевта на пистолета ѝ.
Тя се поколеба.
— Идиот. Наистина не знаеш как да говориш на жените, нали, Колене?
Вирна глава, сякаш изненадана, че думите са прозвучали.
Свали оръжието и избяга.
Трябва да я последвам, помислих си аз и пристъпих напред. Навън прозвуча друга експлозия.
Не. Откъснах поглед от бягащата ѝ фигура. Трябва да изляза и да помогна.
Стрелнах се покрай трупа на Повелителя на нощта — все още потънал до кръста в стоманата, замръзнал, а по гърдите му се стичаше кръв — и се насочих към най-близкия изход за игрището.
В този случай, бойното поле.
39.
— Намери това идиотче и го застреляй от мое име, Коуди! — извика Проф в ухото ми, когато включих отново звука на телефона си.
— Измъкваме се, Джон — каза Тиа и му отне думата. — Идвам с коптера. Три минути докато дойда. Ейбрахам ще детонира прикриващата експлозия.
— Ейбрахам да върви по дяволите — направо го изплю Проф. — Правя го до края.
— Не можеш да се биеш с Висш Епичен, Джон — възрази Тиа.
— Ще правя каквото искам! Аз съм… — гласът му секна.
— Махнах го от връзката — обясни Тиа на останалите. — Това е зле. Не съм го чувала да стига дотам. Трябва някак да го измъкнем или ще го загубим.
— Да го загубим? — объркано попита Коуди. Можех да чуя стрелбата по линията му, а можех да я чуя и как отеква из широкия коридор. Продължих да тичам.
— По-късно ще обясня — отговори Тиа с глас, който наистина казваше: „Ще намеря по-добър начин да се измъкна от този въпрос по-късно.“
Ето, казах си аз, щом долових малко светлина напред. Навън беше тъмно, но не толкова, колкото в тунелоподобната вътрешност на стадиона. Стрелбата беше по-силна.
— Изтеглям ни — продължи Тиа. — Ейбрахам, трябва да детонираш подземната експлозия, когато ти кажа. Коуди… намери ли Дейвид вече? Внимавай, Повелителя на нощта може да е зад теб.
Мисли ме за мъртъв, рекох си аз, понеже не отговарях.
— Тук съм — включих се аз.
— Дейвид — отвърна ми облекчено Тиа. — В какво състояние си?
— Повелителя на нощта е мъртъв — обясних аз, докато наближавах тунела към игрището, един от ония, по които отборите са излизали за игра. — Ултравиолетът подейства. И Зарево го няма. Аз… го разкарах.