Джон скръсти ръце и ме загледа с безчувствено лице. Червенокосата жена стоеше до него. Тя изглеждаше по-умислена. Ейбрахам не изпускаше картечницата. Меган свали якето — отдолу още беше със сутиена си — и сложи презраменен кобур. Мъчех се да не я зяпам, но то беше като да опитваш да не мигаш. Само че… хмм, обратното.
Колебливо пристъпих напред. Разбрах, че са ме пипнали. Бях започнал да мисля, че са на път да ме приемат в екипа. Но като погледнах в очите на Джон, прецених, че случаят не е такъв. Той виждаше в мое лице заплаха. Не ме бяха довели, защото бях полезен, а защото не искаха да ме оставят да се мотая на свобода.
Бях пленник. А толкова дълбоко в Стоманените катакомби никой нямаше и да се спре, дори да чуе вик или изстрел.
6.
— Провери го, Тиа — рече Джон.
Аз се свих и нервно хванах пушката. Зад Джон Меган се беше облегнала на стената. Пак беше облякла якето, след като сложи кобура под мишница. Въртеше нещо в ръка. Резервния пълнител на моята пушка. Така и не си го взех.
Тя се усмихна. Горе ми беше върнала пушката, но имах потискащото подозрение, че е изпразнила пълнителя и ми я дава незаредена. Започна да ме обзема паника.
Червенокосата Тиа приближи към мен с някакъв апарат. Беше плосък и овален, с размерите на чиния. От едната страна имаше екран. Насочи го към мен.
— Няма излъчване.
— Кръвна проба — със сурово лице нареди Джон.
Тиа кимна.
— Не ни принуждавай да те насилваме — каза ми тя и измъкна някаква лента от апарата. Лентата беше свързана с него с кабели. — Това ще те убоде, но няма да ти навреди.
— Какво представлява? — попитах аз.
— Търсач.
Търсачът беше апарат, който установяваше дали човек е Епичен или не.
— Мислех… мислех, че това е само мит.
Ейбрахам се усмихна. Държеше грамадното оръжие отстрани. Беше строен и мускулест и изглеждаше много спокоен — за разлика от напрежението на Тиа и даже на Джон.
— Тогава нямаш нищо против, а, приятелю? — рече той с френския си акцент. — Какво ако те убоде едно митологично апаратче?
Това не ме успокои. Но Възмездителите бяха група опитни убийци, които се занимаваха с изтребване на Висши Епични. Не можех да направя кой знае какво.
Тиа уви ръката ми. От вътрешната страна на лентата имаше мъничка кутийка, която ме убоде. Тиа разгледа монитора.
— Със сигурност е чист, Джон. И в кръвната проба няма нищо.
Джон кимна. Не изглеждаше изненадан.
— Добре, синко. Време е да отговориш на някои въпроси. Мисли много внимателно, преди да кажеш нещо.
— Окей — отвърнах аз и потърках убоденото място.
— Как — подхвана Джон — откри къде ще ударим? Кой ти каза, че мишената ни е Случайност?
— Никой не ми е казвал.
Лицето на Джон стана гневно. До него Ейбрахам шавна с вежда и намести картечницата.
— Не, наистина! — възкликнах аз; вече се потях. — Окей, значи чух от някои хора на улицата, че сте в града. Ама това го чуха почти всички.
— Не сме казвали на никого целта ни — намеси се Ейбрахам.
— Аха. Обаче кой друг да ударите?
— В града има хиляди Епични, синко — възрази Джон.
— Така си е. Но повечето са под вашето ниво. Вие се целите във Висшите Епични, а от тях в Нюкаго има само няколкостотин. Сред тях само двадесетина имат Първична Непобедимост. А вие винаги избирате някой с Първична Непобедимост.
— В същото време обаче не бихте се заловили с някой, който е твърде мощен или твърде влиятелен. Преценявате, че те ще са добре охранявани. Това изключва Повелителя на нощта, Зарево и Конфлукс — значи, целия вътрешен кръг на Стоманеното сърце. Изключва и повечето барони на подземния свят.
— Така ви остават десетина мишени. Случайност беше най-лошият от тази пасмина. Всички Епични са убийци, но може да се предполага, че той е погубил най-много невинни. Плюс това извратените му игрички с вътрешните органи на хората са точно тоя тип издевателство, който Възмездителите биха искали да прекратят. — Огледах ги притеснено и свих рамене. — Както казах. Нямаше нужда някой да ми съобщава. Очевидно е кого бихте избрали в крайна сметка.
Малкото помещение притихна.
— Ха! — възкликна застаналият на вратата Коуди и после изруга. — Дами и господа, според мен това означава, че май ставаме мъничко предвидими.