— Какво е Първична Непобедимост? — попита Тиа.
— Извинете — отвърнах аз, осъзнавайки, че те не могат да знаят моите названия. — Така наричам онази Епична сила, която прави обичайните методи за убийство безполезни. Нали разбирате, регенерация, непробиваема кожа, ясновидство, способност за реинкарнация и тем подобни.
— Нека допуснем — рече Джон, — че ти наистина си се досетил сам. Това обаче не обяснява как си разбрал къде ще заложим нашия капан.
— Случайност винаги наблюдава игрите при Шприц в първата събота на месеца — отговорих аз. — И после винаги си търси забавление. Това е единственият момент, когато можете да разчитате, че ще го намерите сам и в такова настроение, че да го примамите в клопка.
Джон хвърли един поглед на Ейбрахам, после на Тиа. Тя сви рамене.
— Не знам.
— Мисля, че казва истината, Проф — обърна се Меган към Джон. Беше скръстила ръце пред гърдите си. Якето беше разкопчано, а отдолу беше с онзи сутиен. Не я зяпай.
Джон я погледна.
— Защо?
— Има смисъл. Ако Стоманеното сърце знаеше кого смятаме да ударим, щеше да планира за нас нещо по-сложно от едно момче с пушка. Освен това той наистина опита да помогне. Нещо такова.
— Аз помогнах! Ако не бях аз, щеше да си мъртва. Кажи ѝ, Хардман.
Всички се объркаха.
— Кой? — попита Ейбрахам.
— Хардман — повторих и посочих снайпериста до вратата.
— Името ми е Коуди, момче — отвърна развеселено той.
— Къде е Хардман тогава? Меган ми каза, че е горе и наблюдава през мерника, за да…
Нямало е никакъв снайперист, осъзнах аз. Поне не такъв, на когото е наредено нарочно да ме наблюдава. Меган си го е измислила, само за да ме задържи на място.
Ейбрахам се разсмя гърлено.
— Хвана се на стария номер с невидимия снайперист, а?
Изчервих се.
— Няма нищо, синко — каза Джон. — Ще бъда любезен с теб и ще се престоря, че нищо от това не се е случвало. Когато излезем оттук, искам да преброиш до хиляда, много бавно. После можеш да си тръгваш. Ако опиташ да ни проследиш, ще те застрелям.
Той махна на останалите.
— Не, почакайте! — възразих аз и протегнах ръка към него.
Другите четирима светкавично извадиха оръжията си и ги насочиха в главата ми.
Задавих се, после свалих ръка.
— Почакайте, моля ви — казах с по-кротък глас. — Искам да се присъединя към вас.
— Искаш какво? — попита Тиа.
— Да се присъединя към вас. Затова дойдох днес. Нямах намерението да се забърквам. Просто исках да кандидатствам.
— Всъщност ние не приемаме кандидатури — отвърна Ейбрахам.
Джон ме гледаше изучаващо.
— Той наистина беше полезен донякъде — додаде Меган. — И аз… ще призная, че е свестен стрелец. Може би трябва да го вземем, Проф.
Е, да става каквото ще, поне бях успял да я впечатля. Това ми се струваше почти толкова голяма победа, колкото убийството на Случайност.
Накрая обаче Джон поклати глава.
— Ние не набираме членове, синко. Съжалявам. Ще си тръгнем и не искам никога да те виждам в близост до място, където действаме. Не искам да чувам и най-далечен намек, че се намираш в един и същ град с нас. Остани в Нюкаго. След днешната бъркотия няма да се върнем скоро.
Това явно устройваше всички. Меган сви рамене почти извинително. Това трябваше да ми покаже, че думите ѝ са били благодарност, задето я спасих от разбойниците с узитата. Останалите се събраха около Джон и излязоха заедно с него.
Аз останах вътре. Чувствах се безсилен и ядосан.
— Вие се проваляте — рекох подире им тихо.
По някаква причина това накара Джон да спре. Той ме погледна. Другите вече бяха навън.
— Никога не се занимавате с истинските мишени — горчиво продължих аз. — Винаги подбирате по-безобидните, като Случайност. Такива, които можете да изолирате и да убиете. Чудовища, да, но относително маловажни. Никога не се захващате с истинските чудовища, с Епичните, които ни разбиха и превърнаха страната в руини.
— Правим каквото можем. Ако загинем в опит да убием някой непобедим Епичен, няма да има полза за никого.
— Няма особена полза и от убийствата на такива като Случайност. Прекалено много са и ако продължавате да си подбирате подобни мишени, никой няма да го е грижа за вас. Вие само дразните. Не можете да промените света по този начин.
— Ние не се и опитваме — отговори Джон. — Само убиваме Епични.
— Какво би искал да направим, момко? — попита по-развеселено Хардман, т.е. Коуди. — Да се заемем направо със Стоманеното сърце ли?