Усмихнах се на Меган, ала лицето ѝ беше станало безизразно. Даже студено. Какво се беше променило?
Поех си дълбоко дъх.
— Виждал съм Стоманеното сърце да кърви — повторих аз. — Това се случи преди десет години, когато бях на осем. Баща ми и аз бяхме в „Първа обединена банка“ на улица „Адамс“…
Млъкнах — историята свърши и последните ми думи увиснаха във въздуха. И имам намерението отново да го видя да кърви. Тогава ми прозвуча като перчене — стоях пред група хора, които бяха посветили живота си на избиването на Епичните.
Докато разказвах историята, нервността ми се беше изпарила. Беше странно успокояващо да мога най-сетне да я споделя, да дам глас на онези ужасни събития. Най-после някой друг знаеше. Загинех ли, други щяха да разполагат с информацията, която единствен аз носех дотогава. Дори и Възмездителите да вземеха решение да не тръгват след Стоманеното сърце, знанието щеше да просъществува и може би щеше да бъде използвано някой ден. При положение че ми повярват.
— Да седнем — рече накрая Проф и се настани. Останалите се присъединиха към него — Тиа и Меган без желание, докато Ейбрахам все още беше спокоен. Коуди остана прав до вратата да пази.
Аз седнах и положих пушката напряко в скута си. Бях вдигнал предпазителя, макар да бях напълно сигурен, че не е заредена.
— Е? — обърна се Проф към хората си.
— Чувала съм за това — призна неохотно Тиа. — Стоманеното сърце разруши банката в Деня на Анексацията. Банката отдаваше под наем някои офиси на втория етаж — нищо кой знае колко важно, разни оценители и счетоводители на правителствена служба. Повечето учени, с които съм разговаряла, са на мнение, че Стоманеното сърце удари сградата заради тези офиси.
— Да — съгласи се Ейбрахам. — Той нападна много здания в града през онзи ден.
Проф кимна умислено.
— Сър… — подзех аз.
Той ме прекъсна.
— Ти каза каквото имаше, синко. Проявяваме уважение, като разговаряме за това тук, където можеш да ни чуеш. Не ме карай да съжалявам за това.
— Хмм, да, сър.
— Винаги съм се чудил защо той нападна първо банката — продължи Ейбрахам.
— Аха — обади се Коуди от вратата. — Странен избор. Защо очиства група счетоводители и чак след това се заема с кмета?
— Но това не е достатъчно основание да променяме плановете си — додаде Ейбрахам и поклати глава. Той ми кимна, а огромната картечница лежеше на рамото му. — Приятелю, сигурен съм, че ти си чудесен човек, обаче не мисля, че трябва да основаваме решенията си на сведения, дадени от някого, когото току-що сме срещнали.
— Меган, ти какво мислиш? — попита Проф.
Аз я погледнах. Тя седеше малко встрани от другите. Проф и Тиа ми се струваха най-старшите в тази клетка на Възмездителите. Ейбрахам и Коуди често мислеха еднакво, като стари приятели. Ами Меган?
— Мисля, че това е глупаво — рече тя студено.
Аз посърнах. Ама… само преди няколко минути тя беше най-приятелски настроена към мен.
— По-рано ти се застъпи за него — каза Ейбрахам, като че чул мисълта ми.
Това я накара да се начумери.
— Преди да чуя тая налудничава история. Той лъже, опитва да се промъкне в нашия екип.
Отворих уста да възразя, обаче един поглед от Проф ме накара да премълча забележката.
— Ти май го обмисляш — обърна се към него Коуди.
— Проф — обади се Тиа. — Този поглед ми е познат. Спомни си какво се случи със Здрачната стража.
— Помня — отговори Проф и продължи да ме изучава.
— Какво? — попита Тиа.
— Той знае за спасителите.
— За спасителите ли? — попита Коуди.
— Стоманеното сърце укри, че е убил спасителите — тихо каза Проф. — Малцина знаят какво стори той на спасителите и на оцелелите. Друг път не е убивал притеклите се на помощ, когато е разрушавал сгради. Само спасителите в Първа обединена.
— Наистина има нещо различно в начина, по който той разруши банката — продължи Проф. — Знаем, че е влязъл там и е говорил с хората вътре. Другаде не го е правил. Казват, че излязъл от Първа обединена разгневен. Нещо се е случило вътре. Това ми е известно отдавна. Останалите водачи на клетки също го знаят. Заключихме, че е свързано със Смъртоносното посочване. — Проф седеше с ръка върху коляното и замислено потропваше с пръст, като ме изучаваше. — Стоманеното сърце се сдоби с белега си в онзи ден. Никой не знае как.