Наистина беше хубава. И май беше някъде на моя възраст или само година-две по-голяма. Все още не бях сигурен защо така охладня към мен. Може би малко остроумия щяха да променят това.
— Та така. Откога си… нали разбираш, откога си с Възмездителите и изобщо?
Отлично.
— Достатъчно дълго — отвърна тя.
— А участва ли в някое от последните убийства? На Гиро? На Призрачния бич? На Безухия?
— Може и да съм. Съмнявам се, че Проф би искал да споделям подробности.
Повървяхме мълчаливо още някое време.
— Знаеш ли, ти всъщност не си много забавна.
— Моля?
— Проф ти поръча да ме забавляваш — обясних аз.
— Само за да пренасочи въпросите ти към някой друг. Не ми се вярва да намериш кое да е от заниманията ми за особено забавно.
— Не бих казал. Стриптийзът ми хареса.
Тя ме изгледа гневно.
— Какво?
— Горе в уличката, когато ти…
Изразът ѝ беше толкова леден, че можеше да се използва за охлаждане на дулото на някое скорострелно оръдие. Или пък на напитки. За охлаждане на напитки. По-добро сравнение.
Но ми се стори, че тя не би го одобрила точно сега.
— Нищо.
— Хубаво тогава — отговори тя, извърна се от мен и продължи да върви.
Аз въздъхнах и се ухилих.
— По едно време помислих, че ще ме застреляш.
— Застрелвам хората, само когато работата го изисква. Ти се опитваш да водиш светски разговор; просто не те бива в това. Не е толкова обидно, че да те застрелям.
— Е, благодаря.
Тя кимна делово. Не се надявах точно на такава реакция от страна на хубаво момиче, чийто живот съм спасил. Не че имах база за сравнение: тя беше първото момиче, хубаво или не, чийто живот спасявах.
От друга страна, по-рано тя се държа топло с мен, нали така? Може би просто трябваше да поработя повечко.
— И какво можеш да ми кажеш? За екипа, за останалите.
— Бих предпочела да обсъдим нещо друго. Което не засяга тайни за Възмездителите или моето облекло, ако обичаш.
Умълчах се. Истината беше, че не знаех за други неща, освен за Възмездителите и за Епичните в града. Да, във Фабриката получих някакво образование, но за съвсем основни неща. А преди Фабриката преживях една година из уличната смет, бях недохранен и едва избегнах смъртта.
— Сигурно можем да поговорим за града — рекох. — Знам доста за подземните улици.
— На колко години си? — попита Меган.
— На осемнадесет — отбранително отвърнах аз.
— И ще тръгне ли някой да те търси? Хората ще се чудят ли къде си отишъл?
Поклатих глава.
— Преди два месеца навърших пълнолетие. Изритаха ме от Фабриката, където работех.
Такива бяха правилата. Работиш там само до осемнадесет; след това си намираш друга работа.
— Работил си във фабрика? Колко време?
— Девет години или там някъде. По-точно в оръжейна фабрика. Правехме оръжия за Правоприлагането.
Някои от обитателите на подземните улици, особено по-възрастните, мърмореха, че Фабриката експлоатирала детски труд. Глупаво оплакване на старци, които помнеха един друг свят. По-безопасен свят.
В моя свят хора, които ти дават възможност да работиш срещу храна, бяха светци. Марта имаше грижата нейните работници да са нахранени, облечени и защитени, дори един от друг.
— И добре ли беше?
— Нещо от сорта. Не е робски труд, както си мислят хората. Получаваме заплата. — Нещо от сорта. Марта спестяваше заплатите, за да ни ги даде, когато вече не сме собственост на Фабриката. Парите бяха достатъчно, за да се установим и да си намерим препитание.
— При всички обстоятелства беше свястно място да расте човек — продължих аз носталгично, докато вървяхме. — Ако не беше Фабриката, не вярвам изобщо да бях се научил да стрелям. Не се предполага децата да ползват оръжията, обаче ако си добър, Марта си затваря очите. — Не едно от нейните хлапета постъпи на служба в Правоприлагането.
— Интересно. Кажи ми още.
— Ами, това е… — Млъкнах и я погледнах. Едва сега забелязах, че тя си върви, гледа напред и почти не ми обръща внимание. Просто ме питаше разни неща, за да продължавам да говоря, да не ѝ досаждам по-натрапчиво.
— Даже не ме слушаш — обвиних я аз.
— Приличаше ми на човек, на когото му се говори — отсече тя. — Дадох ти възможност.
Искри, рекох си и се почувствах като слонце. Продължихме да вървим мълчаливо, което явно напълно устройваше Меган.