— Как да я измъкнем? — попита Меган.
— Доколкото си спомням, тя обича да участва. Ако успеем да размърдаме Правоприлагането, тя ще остане близо до тях, в случай че е нужно да дава заповеди или да създава илюзии, с които да им помага.
— Искри! — прошепна Коуди. — Откъде знаеш всичко това, момко?
— Ти не слушаше ли? — тихо попита Меган. — Той с това се занимава. Около него е изградил живота си. Изучава ги.
Коуди поглади брадичката си. Май беше взел всичките ми по-раншни приказки за перчене.
— Знаеш ли слабото ѝ място?
— Имам го записано. Мъча се да си припомня. Ух… хммм. Илюзионистите обикновено не могат да виждат, ако се направят напълно невидими. Необходимо е светлината да попада върху ирисите им. Значи можеш да търсиш очите. Но истински умелите илюзионисти правят очите си в такъв цвят, че да се сливат с околната среда. Това обаче не е истинска слабост на Рефракционната, а по-скоро ограничение на самите илюзии.
Какво ли беше?
— Дим — възкликнах аз и после се изчервих заради шума. Меган ме стрелна с поглед. — Това е слабото ѝ място — продължих аз шепнешком. — Винаги избягва хора, които пушат и страни от всякакъв огън. Това е доста добре известно и е разумно доказано, доколкото има нещо разумно в слабостите на Епичните.
— Сиреч пак се връщаме към това да запалим жилището — каза Коуди. Изглеждаше развълнуван от перспективата.
— Какво? Не.
— Проф каза…
— Все още можем да измъкнем информацията — възразих аз. — Те ме чакат, обаче са пратили само една низша Епична. Значи искат мене, но още не са проумели, че зад снощното убийство стоят Възмездителите. Или пък не знаят какво е моето участие. Вероятно още не са прочистили стаята ми, дори и да са проникнали вътре и да са прегледали какво има там.
— Отлично основание да изгорим това място — каза Меган. — Съжалявам, но ако те са толкова близо…
— Ама разбери ме, важно е да влезем сега — възразих аз с растяща тревога. — Трябва да разберем какво са пипали, ако не друго. Това ще ни покаже какво са разкрили. Изгорим ли апартамента сега, сами се ослепяваме.
Двамата се поколебаха.
— Можем да ги спрем. И междувременно можем да убием една Епична. Ръцете на Рефракционната са изцапани с доста кръв. Тъкмо миналия месец някой я засякъл на пътя. Тя създала илюзия за завой на шосето и забила нарушителя в една къща. Шестима убити. В колата имало деца.
Епичните проявяваха подчертана, даже невероятна, липса на морал и съвест. Това тревожеше някои хора, във философски смисъл. Теоретици, учени. Те се дивяха на неподправената безчовечност на повечето Епични. Дали Епичните убиваха, защото по някаква причина Злочестие избираше само ужасни хора, които да се сдобият със сили? Или защото тези изумителни сили извращават човек и го правят безотговорен?
Нямаше категорични отговори. Не ми пукаше от това; не бях учен. Да, правех проучвания, но така постъпват и спортните запалянковци по отношение на любимия си отбор. Защо Епичните правят това, което правят, за мен нямаше по-голямо значение, отколкото има за бейзболния фен физиката на батата, удряща топката.
Само едно беше важно — Епичните не се и замисляха за живота на обикновените хора. В техните умове жестокото убийство беше подходящо възмездие и за най-дребното нарушение.
— Проф не е одобрил да убиваме Епичен — каза Меган. — Не е по процедурата.
Коуди се ухили.
— Убийството на Епични винаги е по процедурата, момичето ми. Ти просто не си била с нас достатъчно дълго, та да го разбереш.
— Имам димка в стаята — подхвърлих аз.
— Моля? И как така? — попита Меган.
— Израснал съм в оръжейна фабрика. Правехме пушки и пистолети, но работехме и с други фабрики. От време на време успявах да отмъкна по някоя благина от купчините с бракувано от качествения контрол.
— И димката е благина? — поинтересува се Коуди.
Аз се намусих. Какво искаше да каже пък сега? Кой би се отказал от една димка, ако му падне? Впрочем Меган съвсем лекичко се усмихна. Тя разбираше.
Не те разбирам, момиче, рекох си. Носи експлозиви в дрехата си и е отличен стрелец, а се притеснява за процедурата, когато има възможност да убие Епичен? И когато ме хвана да я гледам, изразът ѝ отново стана студен и надменен.
Да не би да я обидих с нещо?
— Ако успеем да вземем димката, мога да я ползвам за неутрализиране на силите на Рефракционната — казах аз. — Тя обича да стои близо до екипите си. Значи ако успеем да привлечем войниците в затворено пространство, тя вероятно ще ги последва. Мога да запаля димката и когато тя накара Рефракционната да се покаже, ще я застрелям.