Внимателно почнах да свалям пушката си, а сърцето ми препускаше. Ала Ейбрахам положи длан на рамото ми. Масивната картечница беше в другата му ръка и дулото ѝ сочеше нагоре. Облечен беше в едно от якетата на Възмездителите, като Меган, само че неговото беше сиво и бяло с висока яка и няколко джоба, докато нейното беше обикновено кафяво кожено яке.
Винаги ги носеха, когато напускаха скривалището. Никога не бях виждал как действат и не знаех каква реална защита предоставят.
— Стой на място — рече ми Ейбрахам.
— Ама…
— Аз ще се оправя с това — отвърна той със съвършено спокоен глас и пристъпи напред.
Меган застана зад мен с ръка върху кобура на пистолета. Не изглеждаше по-спокойна от мен. И двамата се мъчехме да наблюдаваме едновременно хората пред и зад нас.
— Харесва ли ви нашето оръжие? — любезно попита Ейбрахам.
— Трябва да оставите оръжията — отвърна разбойникът — и да продължите по пътя си.
— Това е съвършено безсмислено — заяви Ейбрахам. — Ако аз притежавам оръжия, които вие искате, значи моята огнева мощ е по-голяма от вашата. Ако се сражаваме, вие ще загубите. Разбираш ли? Твоята заплаха не действа.
— Ние сме повече от вас, приятелю — тихо каза онзи. — И сме готови да умрем. А вие?
Усетих как тилът ми се вледенява. Не, това не бяха убийците, които бях научен да вярвам, че живеят тук долу. Тези бяха нещо по-опасно. Като глутница вълци.
Вече можех да го видя в тях — в начина, по който се движеха и по който групите им наблюдаваха преминаването ни. Тези бяха низвергнати, но се бяха сдружили и бяха станали едно. Вече не живееха като индивиди, а като група.
А за такава група оръжия като тези на Ейбрахам и Меган щяха да увеличат шансовете за оцеляване. Те щяха да ни ги отнемат, дори и с цената на няколко живота. Бяха примерно една дузина мъже и жени срещу трима ни, при това ние бяхме обкръжени. Съотношението на силите беше ужасно. Едва се удържах да не сваля пушката и да открия огън.
— Вие не ни нападнахте от засада — изтъкна Ейбрахам. — Надявате се да приключите тази работа без смърт.
Крадците не отговориха.
— Много е любезно от ваша страна да ни предложите тази възможност — рече Ейбрахам и им кимна. У него имаше някаква особена искреност; от друг тези думи биха прозвучали снизходително или саркастично, а от него бяха неподправени. — Няколко пъти ни пропуснахте да минем през територия, която смятате за ваша собственост. Благодарен съм ви и за това.
— Оръжията — каза разбойникът.
— Не мога да ви ги дам. Ние се нуждаем от тях. Пък и ако ви ги дадем, работите ще тръгнат зле за вас и останалите като вас. Други ще видят оръжията и ще ги поискат. Други банди ще се стремят да ги отнемат от вас, както вие се стремите да ги отнемете от нас.
— Не ти решаваш това.
— Може би не. Но от уважение към честта, която ни оказахте, аз ще ти предложа сделка. Дуел между теб и мен. Необходимо е да загине само един. Ако победим, ще ни оставите на мира и в бъдеще ще ни позволявате да минаваме свободно през тази област. Ако победите вие, моите приятели ще ви предадат своите оръжия, а вие можете да вземете от трупа ми онова, което желаете.
— Това са стоманените катакомби — отговори онзи. Сега някои от другарите му си шепнеха и той ги изгледа с премрежени очи, после додаде. — Тук не е място за сделки.
— И все пак вие вече ни предложихте сделка — спокойно отговори Ейбрахам. — Оказахте ни чест. Вярвам, че ще го направите отново.
На мен не ми приличаше на оказване на чест. Не ни нападнаха от засада, защото се бояха от нас; искаха оръжията ни, но не искаха сражение. Целта им беше да ни сплашат.
Водачът на разбойниците обаче най-сетне кимна.
— Добре — рече той. — Сделка.
После бързо вдигна пушката и стреля. Куршумът улучи Ейбрахам право в гърдите.
Но Ейбрахам не падна. Даже не трепна. В тесния тунел отекнаха още два изстрела и куршумите го улучиха — един в крака и един в рамото. Ейбрахам пренебрегна мощната картечница, спокойно извади пистолета си от кобура и простреля разбойника в бедрото.
Мъжът извика, изпусна вехтата си пушка и падна, държейки се за ранения крак. Повечето от хората му сякаш бяха прекалено потресени, за да реагират, макар че неколцина нервно сведоха оръжията си. Ейбрахам небрежно прибра пистолета в кобура.
Усетих как по челото ми се стича пот. Якето явно си вършеше работата, и то по-добре, отколкото бях очаквал. Но аз още нямах яке. Ако другите разбойници откриеха огън…
Ейбрахам подаде картечницата на Меган, после пристъпи напред и коленичи до ранения разбойник.