— Натисни тук, ако обичаш — дружелюбно рече той и притисна ръката на човека върху бедрото му. — Ето така. Много добре. Сега, ако не възразяваш, ще превържа раната. Прострелях те така, че куршумът да мине през мускула и да не заседне вътре.
Мъжът изстена от болка, когато Ейбрахам извади бандаж и превърза крака.
— Не можете да ни убиете, приятелю — продължи Ейбрахам по-тихо. — Ние не сме такива, за каквито ни мислехте. Разбираш ли?
Разбойникът закима енергично.
— Би било разумно да сте наши съюзници, не смяташ ли?
— Да — отвърна онзи.
— Чудесно — рече Ейбрахам и стегна здраво превръзката. — Сменяй я по два пъти на ден. Използвай преварени превръзки.
— Да.
— Добре. — Ейбрахам се изправи, взе си пушката и се обърна към другите от групата на разбойника. — Благодарим ви, че ни пуснахте да преминем — каза им той.
Те изглеждаха объркани, обаче се разделиха и отвориха път за нас. Ейбрахам тръгна напред и ние бързо го последвахме. Погледнах през рамо, тъкмо когато бандата се събираше около падналия си водач.
— Това беше удивително — казах аз, щом се поотдалечихме.
— Не. Това беше група уплашени хора, които бранеха онова, за което могат да претендират — репутацията си. Мъчно ми е за тях.
— Простреляха те. На три места.
— Аз им позволих.
— Само след като ни заплашиха!
— И само след като ние нарушихме тяхната територия — отвърна Ейбрахам. Пак подаде картечницата на Меган, после свали якето както си вървеше. Видях, че един от куршумите го е пробил. Около дупка в ризата му се процеждаше кръв.
— Значи якето не е спряло всички куршуми?
— Якетата не са съвършени — рече Меган, докато Ейбрахам събличаше ризата си. — Моето все се издънва.
Спряхме и Ейбрахам почисти раната с кърпичка, после измъкна малко парче метал. Само това беше останало от куршума, който очевидно се беше разпаднал при удара в якето. Само едно малко парченце беше достигнало до кожата на Ейбрахам.
— Ами ако те улучат в лицето?
— В тези якета се крие авангардно защитно устройство — отговори той. — Всъщност, не те предпазва самото яке, а полето, което то създава. Предоставя някаква защита на цялото тяло, невидима бариера, която устоява на силата.
— Какво? Наистина ли? Това е изумително.
— Да. — Ейбрахам се поумълча, после облече ризата си. — Обаче вероятно нямаше да може да спре куршум в лицето. Значи имам късмет, че не избраха да стрелят там.
— Както казах — намеси се Меган, — далеч не са съвършени. — Явно беше раздразнена от Ейбрахам. — Щитът действа по-добре при падания и удари. Куршумите са твърде малки и летят с такава висока скорост, че щитът бързо се претоварва. Всеки един от тези изстрели можеше да те убие, Ейбрахам.
— Но не ме уби.
— И все пак можеше да те рани — строго рече Меган.
— Рани ме.
Тя завъртя очи.
— Можеше да те рани по-тежко.
— Или пък те можеха да открият огън и да убият всички ни — отвърна Ейбрахам. — Хазарт, който успя. Освен това, вярвам, че те сега ни мислят за Епични.
— Аз почти реших, че си такъв — признах си.
— Обикновено крием тази технология — каза Ейбрахам и си облече якето. — Не може хората да се чудят дали Възмездителите са Епични. Това би подкопало всичко, което застъпваме. В този случай обаче вярвам, че ще ни свърши работа. Твоят план изисква да има слухове как в града има нови Епични и те работят срещу Стоманеното сърце. Надявам се тези хора да разпространят мълвата.
— Сигурно. Беше добър ход, Ейбрахам, но искри. За момент реших, че сме мъртви.
— Хората рядко имат желание да убиват, Дейвид — кротко рече Ейбрахам. — Не е в основата на нагласата на здравия човешки разсъдък. В повечето случаи полагат големи усилия да избегнат убийството. Запомни това, ще ти помогне.
— Виждал съм много хора да убиват — отговорих аз.
— Да. И това ще ти каже нещо. Или са вярвали, че нямат друг избор — в който случай ако можеш да им дадеш друг избор, те най-вероятно ще го приемат — или не са с нормален разсъдък.
— А Епичните?
Ейбрахам се пресегна към шията си и докосна сребърния медальон.
— Епичните не са човеци.
Кимнах. С това бях съгласен.
— Струва ми се, че разговорът ни беше прекъснат — каза Ейбрахам, взе картечницата от Меган и небрежно я положи на рамото си, докато продължавахме да вървим напред. — Как беше ранен Стоманеното сърце? Може да е станало заради оръжието, което баща ти е ползвал. Ти така и не си пробвал своя дързък план да намериш идентичен пистолет, после да… как го каза? Да се промъкнеш в двореца на Стоманеното сърце и да го застреляш?