— Отлично — отговори Ейбрахам. — Благодаря.
Той ни кимна. Знаехме какво да правим. Да търсим каквото и да е вън от обичайното. Оръжие, което да причинява големи разрушения, за да приличат на дело на Епичен. Щом предстоеше да имитираме Епичен, значи ни трябваше нещо впечатляващо.
Меган застана до мен и огледа една картечница, която изстрелваше запалителни снаряди.
— Не съм зубрач — тихо ѝ прошепнах аз.
— Защо това е от значение? — попита тя неутрално. — Няма нищо лошо да си умен. Всъщност, ако си интелигентен, ще бъдеш по-добро попълнение за екипа.
— Аз просто… хммм… не обичам да ми казват така. Освен това, някой да е чувал за зубрач, който скача от летящ самолет и докато пада към земята, убива във въздуха Епичен?
— Никога не съм чула някой да е направил това.
— Федрус го е направил — възразих аз. — Екзекуцията на Червения лист, преди три години в Канада.
— Тази история беше пресилена — тихо подхвърли Ейбрахам на минаване край нас. — Беше хеликоптер. И това беше част от плана — бяхме много внимателни. А сега се съсредоточете върху текущата си задача, ако обичате.
Затворих си устата и заразглеждах оръжията. Запалителните заряди бяха впечатляващи, но не особено оригинални. Не бяха достатъчно ярки за нас. Впрочем, което и да е от основните оръжия не би ни свършило работа — независимо дали изстрелва куршуми, ракети или гранати, нямаше да е убедително. Трябваше ни по-скоро нещо като енергийните оръжия на Правоприлагащите. Начин да наподобим естествената огнева мощ на Епичен.
Продължих по-нататък по коридора и колкото повече вървях, толкова по-необикновени ставаха оръжията. Спрях се пред няколко любопитни предмета. Изглеждаха доста безобидни — бутилка за вода, мобилен телефон, писалка. Бяха окачени на стената като оръжия.
— Ах, ти си наблюдателен човек, така ли, Дейвид?
Подскочих, обърнах се и видях ухиления Диамант зад гърба си. Как може един дебелак да се движи така тихо?
— Какво представляват?
— Авангардни стелт-експлозиви — гордо отвърна Диамант. Протегна се и почука по стената, където се появи образ. Явно в магазина имаше и изобразител. Показа бутилка вода върху маса. Край масата мина един бизнесмен, зачетен в някакви книжа. Остави ги на масата и врътна капачката на бутилката.
И се взриви.
Аз отскочих заднешком.
— А, надявам се, че оценяваш стойността на тези кадри — рече Диамант. — Рядко се сдобивам с добри снимки на стелт-експлозивите в действие. Това тук е доста забележително. Обърна ли внимание как експлозията отхвърли тялото назад, обаче не нанесе големи щети наоколо? Това е важно за един стелт-експлозив, особено ако лицето, което трябва да бъде убито, носи важни документи.
— Отвратително — отговорих аз и се извърнах.
— Ние сме в бизнеса със смърт, млади човече.
— Видеото имам предвид.
— Ако това ще ти помогне, онзи не беше твърде добър човек. — Съмнявах се това да е от значение за Диамант. Той приветливо почука по стената. — Хубав взрив. Да си призная, продавам тези неща отчасти, защото ми харесва да се хваля с това видео. То е единствено по рода си.
— Всичките ли са взривове? — попитах аз, докато оглеждах невинните на вид устройства.
— Писалката е детонатор. Като я щракнеш отзад, взривяваш някое от малките устройства до нея, които приличат на гуми. Те са универсални взривни капсули. Залепи ги до нещо експлозивно, задействай ги и те в повечето случаи могат да го взривят. Зависи от веществото, но са програмирани с някои доста модерни разпознавателни алгоритми. Работят с повечето взривни вещества. Лепни едно от тях върху нечия граната, отдалечи се и щракни писалката.
— Ако можеш да залепиш някое от тези върху гранатата — рече Меган и се приближи до нас, — можеш просто да извадиш щифта. Или да застреляш човека.
— Не е подходящо за всяка ситуация — отбранително каза Диамант. — Но могат да са много забавни. Какво по-хубаво от това да детонираш собствените експлозиви на противника, когато той не го очаква?
— Диамант — провикна се Ейбрахам някъде по коридора. — Ела да ми обясниш това тук.
— Ах, отличен избор! Прекрасни експлозии… — И търговецът се понесе към Ейбрахам.
Разглеждах панела с невинни, ала смъртоносни предмети. В тях имаше нещо много нередно. Аз бях убивал хора, но честно. С пушка в ръце, и то само по принуда. Нямах много житейски философии, но една от малкото беше нещо, научено от баща ми: никога да не удрям пръв. Ако трябва да нанеса втория удар, то да се постарая противникът да не се изправи на крака за трети.