— Взимаме го — заяви Ейбрахам.
— Така ли? — изненада се Диамант, а после лицето му се разтегли в усмивка. — Е… Отличен избор! Сигурен съм, че ще останете доволни. Но нека пак да обясня, че пушката няма да стреля, докато не намерите източник на енергия. Много мощен източник, какъвто навярно няма да можете да транспортирате. Разбираш ли?
— Ще намерим — отговори Ейбрахам. — Колко?
— Дванадесет — съобщи Диамант, без да му мигне окото.
— Не можеш да я продадеш на друг — рече Ейбрахам — и не можеш да я задействаш. Ще получиш четири. Благодаря ти.
Той извади някаква кутийка, чукна по нея и я даде на търговеца.
— И освен това искаме да добавиш и една от онези писалки-взривители — хрумна ми да кажа, докато записвах с мобилния си видеото с гаусовата пушка. Само дето не поисках и мотоциклет, но прецених, че това наистина ще е пресилване.
— Много добре — отговори Диамант и повдигна кутийката. Какво имаше вътре все пак? — Случайност тук ли е? — попита той.
— Уви, не — рече Ейбрахам. — Сблъсъкът с него не ни остави време за събиране. Но има четирима други, включително Отсъствие.
Събиране ли? Това пък какво беше? Отсъствие беше Епичен, убит от Възмездителите предната година.
Диамант изсумтя. Установих, че съм много любопитен какво има в кутията.
— Ето още нещо — каза Ейбрахам и даде някакъв чип.
Диамант го взе с усмивка.
— Ти наистина знаеш как да подсладиш сделката, Ейбрахам. Така си е.
— Никой не бива да разбере, че сме го купили — каза Ейбрахам и кимна към оръдието. — Не казвай никому дори, че съществува.
— Разбира се — докачи се Диамант. Отиде и измъкна изпод тезгяха стандартна торба и почна да разглобява електромагнитното оръдие.
— С какво му платихме? — обърнах се аз съвсем тихичко към Меган.
— Когато Епичните умират, с телата им става нещо.
— Мутация на митохондриите, аха — съгласих се аз.
— И така, когато убием някой Епичен, ние събираме част от митохондриите му. Те са необходими на учените, които правят всичките тези неща. Диамант може да ги продаде на някоя секретна лаборатория.
Тихо подсвирнах.
— Охо.
— Да — отвърна тя. Явно се тревожеше за нещо. — Клетките се разлагат само за няколко минути, ако не ги замразиш, затова събирането им е трудно. Има няколко групи, които се занимават с това, със събирането на клетки. Те не убиват Епични, а измъкват кръвни проби и ги замразяват. Това се е превърнало в един вид тайна и много ценна валута.
Значи така ставало. Епичните дори не трябваше да знаят. Но когато аз го научих, се разтревожих още повече. Доколко разбирахме този процес? Какво биха си казали Епичните за продажбата на техния генетичен материал?
Никога не бях чувал за това, въпреки че изучавах Епичните. Това ми послужи за напомняне. Може и да бях разбрал едно-друго, обаче извън моите познания съществуваше цял един свят.
— Ами онзи чип, който Ейбрахам му даде? Който Диамант нарече подсладител на сделката?
— Записи на експлозии.
— Ама разбира се.
— Ти защо поиска онзи детонатор?
— Не знам. Просто ми се стори забавно. И понеже явно ще мине доста време преди да получа някой от онези мотоциклети…
— Никога няма да получиш.
— … рекох си да поискам нещо.
Тя не отговори, обаче май неумишлено я бях подразнил. Отново. Трудничко ми беше да реша какво я ядосва: очевидно си имаше собствени специални правила кое е „професионално“ и кое — не.
Диамант опакова оръдието и за мое удоволствие добави писалката-детонатор и пакет от „гумичките“, които работеха с нея. Стана ми доста приятно да получа нещо допълнително. И тогава ми замириса на чесън.
Свъсих се. Не беше точно чесън, но приличаше. Какво беше…
Чесън.
Фосфорът мирише на чесън.
— В беда сме — рекох аз веднага. — Повелителя на нощта е тук.
17.
— Невъзможно! — каза Диамант и провери телефона си. — Не би трябвало да са тук поне още час-два.
Спря и затули ухото си — имаше малко безжично устройство — а мобилният премига в ръката му.
Пребледня — вероятно момичето отвън му съобщи за нечие ранно пристигане.
— О, Боже.
— Искри — изкоментира Меган и преметна чантата на електромагнитното оръдие на рамо.
— Имаш среща със Стоманеното сърце днес? — попита Ейбрахам.
— Няма да бъде той — отвърна Диамант. — Ако беше мой клиент, никога не би дошъл лично.
— Изпраща Повелителя на нощта — казах аз и подуших въздуха. — Да, тук е. Подушвате ли го?