— Защо не ни предупреди? — обърна се Меган към Диамант.
— Не говоря за други клиенти с…
— Няма значение — намеси се Ейбрахам. — Тръгваме си.
Той посочи коридора срещу пътя, по който дойдохме ние.
— Къде води това?
— Няма изход — обясни Диамант.
— Оставил си се без път за измъкване? — недоверчиво го попитах аз.
— Никой няма да ме нападне! — отвърна Диамант. — Не и с оръжието, което имам тук. Злочестие! Предполага се, че такива неща не се случват. Клиентите ми са наясно, че не подраняват.
— Задръж го отвън — каза Ейбрахам.
— Да задържа Повелителя на нощта? — невярващо попита Диамант. — Та той е безтелесен. В името на Злочестие, та той може да преминава през стени.
— Тогава не го оставяй да върви из целия коридор — спокойно каза Ейбрахам. — Там отзад има сенки. Ние ще се скрием.
— Не… — започна Диамант.
— Няма време за разправии, приятелю — обясни Ейбрахам. — Всички се преструват, че им е все едно, че продаваш на всички страни, но се съмнявам, че Повелителя на нощта ще се отнесе добре с теб, ако ни открие тук. Ще ме разпознае; виждал ме е преди. Намери ли ме тук, всички сме мъртви. Разбираш ли?
Диамант, все още пребледнял, кимна.
— Хайде — каза Ейбрахам, нарами оръжието си и се запъти по коридора покрай задната част на магазина. Меган и аз го последвахме. Сърцето ми се блъскаше. Повелителя на нощта щял да разпознае Ейбрахам? Каква ли история ги свързваше?
В другия край на коридора имаше пирамиди от сандъци и кутии. Наистина беше без изход, но нямаше светлини. Ейбрахам ни махна да се скрием зад кутиите. Все още можехме да виждаме покритите с оръжия стени на мястото, където бяхме. Диамант стоеше там и кършеше ръце.
— Ето — каза Ейбрахам, постави картечницата си на някаква кутия и го насочи право срещу Диамант. — Дръж го, Дейвид. Не стреляй, освен ако не се налага.
— Няма да подейства срещу Повелителя на нощта — казах аз. — Той притежава Първична непобедимост — куршумите, енергийните оръжия, експлозиите просто минават през него.
Освен ако не можехме да го изкараме на слънчева светлина, при положение, че бях прав. Държах се уверено пред останалите, но истината е, че разполагах само със слухове.
Ейбрахам бръкна в джоба на работните си панталони и измъкна нещо. Един от тензорите.
Веднага ме заля прилив на облекчение. Щеше да ни проправи път към свободата.
— Значи няма да чакаме?
— Не, разбира се — спокойно каза той. — Чувствам се като плъх в капан. Меган, свържи се с Тиа. Трябва да разберем за най-близкия до този тунел. Ще прокопая път до него.
Меган кимна, коленичи и закри уста с ръка, докато шепнеше в мобилния си телефон. Ейбрахам загря тензора, а аз поставих прицела на картечницата му и преместих лостчето на автоматична стрелба. Той кимна одобрително.
Погледнах през прицела. Беше хубав, много по-хубав от моя, с означители на дистанцията, с наблюдение на скоростта и възможност за включване на компенсатори при ниска осветеност. Доста добре виждах Диамант, когато посрещна новите си клиенти с отворени ръце и широка усмивка на лицето.
Напрегнах се. Бяха осем — двама мъже и жена в костюми с четирима войници от Правоприлагането. И Повелителя на нощта. Висок азиатец, който присъстваше само наполовина. Блед, безтелесен. Носеше хубав костюм, но в дългото сако имаше нещо източно. Косата му бе къса и ходеше с ръце зад гърба.
Пръстът ми се насочи към спусъка. Тази твар беше дясната ръка на Стоманеното сърце, източникът на мрака, който изолираше Нюкаго от слънцето и звездите. Подобна тъмнина се носеше по пода около него, отиваше към сенките и се събираше там. Той можеше да убива с нея, можеше да прави пипалата на тази тъмна мъгла солидни и да прониже някого.
Това — безтелесността и манипулирането на мъглата — бяха единствените му две сили, но пък бяха невероятни. Можеше да преминава през твърдо вещество и като всички безтелесни можеше да лети с постоянна скорост. Можеше да направи затворено помещение съвсем тъмно и после да те прониже с тъмнината. Можеше и да държи цял град в постоянен мрак. Мнозина смятаха, че посвещава повечето от енергията си на това.
Което винаги ме беше притеснявало. Ако не беше толкова зает да държи града на тъмно, можеше да бъде могъщ като Стоманеното сърце. Както и да е, беше повече от достатъчен да се справи и с трима ни, както бяхме неподготвени.
Той и двама от подчинените му разговаряха с Диамант. Щеше ми се да мога да чувам какво си говорят. Колебаех се, после се дръпнах от прицела. Много от усъвършенстваните оръжия имаха…