Да. Преместих лостчето и задействах усилвателя на звука на прицела. Извадих слушалката от мобилния си телефон и я прекарах покрай чипа на прицела, за да я наглася, а после я поставих в ухото си. Наведох се напред и насочих прицела точно към групичката. Апаратът предаваше разговора.
— … този път се интересува от определени видове оръжия — обясняваше една от служителките на Повелителя на нощта. Носеше костюм с панталон; черната ѝ коса беше късо подрязана над ушите. — Нашият император е разтревожен, че частите ни твърде много разчитат на бронираните единици за тежковъоръжена подкрепа. С какво разполагате за по-мобилни военни поделения?
— Ъъ, с много неща — отговори Диамант.
Искри, изглежда нервен. Не ни поглеждаше, но не го свърташе и сякаш се потеше. За участник в нелегалната оръжейна търговия със сигурност не се оправяше добре със стреса.
Диамант премести поглед от жената към Повелителя на нощта, чиито ръце бяха сключени зад гърба. Според моите бележки рядко говореше по време на делови срещи. Предпочиташе да ползва служителите си. Това бе нещо, типично за японската култура.
Разговорът продължи и Повелителя на нощта продължи да стърчи с изпънат гръб и мълчалив. Не отидоха да гледат оръжията по стените, въпреки че Диамант намекна, че могат да го направят. Накараха го да им носи оръжията и винаги един от сътрудниците ги преглеждаше и задаваше въпросите.
Това е доста удобно, помислих си аз, а по слепоочието ми се стече капка нервна пот. Може да се съсредоточи върху Диамант — да го проучва и да мисли, без да си губи времето да поддържа разговор.
— Готово — прошепна Меган. Обърнах се и видях как върти мобилния си, а ръката ѝ закрива светлината му, за да покаже на Ейбрахам изпратената от Тиа карта. Той трябваше да се наведе много, за да различи нещо; тя бе затъмнила екрана на мобилния си телефон почти до черно.
Ейбрахам тихо изсумтя.
— Два метра право назад, няколко градуса по-ниско. Това ще отнеме няколко минути.
— Захващай се тогава — каза Меган.
— Ще ми трябва помощта ти за изгребването на праха.
Меган застана отстрани, Ейбрахам постави ръце на задната стена, близо до пода, и задейства тензора. Под него започна да се разпада широк диск стомана и да отваря тунел, през който да можем да пропълзим. Меган започна да изгребва и да отмества стоманения прах, докато Ейбрахам се концентрираше.
Върнах се към наблюдението и опитах да дишам колкото мога по-тихо. Тензорите не вдигаха много шум, просто бръмчаха леко. Надявах се, че никой няма да обърне внимание.
— … господарят смята, че това оръжие не е качествено — каза служителят и върна една картечница. — Разочаровани сме от стоката ти, търговецо.
— Е, искате тежко оръдие, но да не е установка. Това е комбинация, която е трудно изпълнима. Аз…
— Какво е имало тук на стената? — попита тих, призрачен глас. Звучеше като висок шепот, с лек акцент, и все пак пронизваше. Потръпнах от него.
Диамант настръхна. Леко преместих прицела. Повелителя на нощта стоеше до стената с оръжията. Сочеше към мястото, където от стената стърчаха куки — където беше електромагнитното оръдие.
— Тук е имало нещо, нали така? — попита Повелителя на нощта. Почти никога не говореше пряко на някого. Това не беше добър знак. — Отворил си днес. Вече си имал посетители?
— Аз… не обсъждам други клиенти — каза Диамант. — Знаете това.
Повелителя на нощта отново погледна стената. В същия момент Меган бутна някаква кутия, както пренасяше стоманена прах. Шумът не беше силен — всъщност тя не забеляза, че го е направила. Но Повелителя на нощта извърна глава към нас. Диамант последва погледа му; търговецът на оръжия изглеждаше толкова нервен, че човек можеше да направи млякото на масло, ако поставеше ръката му вътре.
— Забеляза ни — тихо казах аз.
— Какво? — попита Ейбрахам, все още концентриран.
— Просто… продължавайте — казах аз и се изправих. — И пазете тишина.
Време беше за малко импровизация.
18.
Нарамих картечницата на Ейбрахам, без да обръщам внимание на приглушените ругатни на Меган. Изтопурках иззад сандъците, преди тя да успее да ме спре, и в последната секунда се сетих да измъкна слушалката от ухото си и да я скрия.
Докато излизах от сенките, войниците на Повелителя на нощта бързо насочиха оръжията си към мен. Прониза ме тревога, изтръпнах от усещането за беззащитност. Мразя някой да насочва оръжие към мен… но май в това приличам на почти всички хора.