Продължих напред.
— Шефе — провикнах се и потупах картечницата. — Оправих я. Сега пълнителят се вади лесно.
Войниците погледнаха господаря си, сякаш искаха разрешение да стрелят. Епичният пак сключи ръце зад гърба си и се втренчи в мен с безплътните си очи. Явно не забелязваше, че лакътят му опира стената и минава през стоманата.
Разглеждаше ме, но не помръдваше. Убийците не стреляха. Добър знак.
Хайде, Диамант, мислех си аз и се мъчех да скрия нервността си. Не се дръж идиотски. Кажи нещо.
— От щифта ли беше? — попита той.
— Не, сър. Пълнителят беше леко изкривен на една страна — почтително кимнах на Повелителя на нощта и лакеите му, после окачих картечницата на стената. За щастие прилегна. Предположих, че ще се получи, понеже размерът ѝ беше почти като на гаусовата пушка.
— Е, Диамант — рече жената. — Може би ще ни разкажеш за тази нова придобивка. Изглежда тя…
— Не — тихо я прекъсна Повелителя на нощта. — Ще чуя това от момчето.
Аз замръзнах, после се обърнах притеснено.
— Сър?
— Момчето е ново — намеси се Диамант. — Не…
— Няма проблем, шефе — обадих се аз. — Това е Манчестър 451. Страхотно оръжие, дава големи възможности — петдесети калибър, с електронно компресирани пълнители. Системата за избор на огъня позволява единична стрелба, импулс и напълно автоматична стрелба. Има граватонична компенсация на отката за стрелба от рамо, има модерен мерник, включително с приемник за звук, установяване на обхвата и механизъм за стрелба от разстояние. Освен това може да се добави гранатомет. Куршумите, с които се продава, са бронебойни и запалителни, сър. Няма да намерите по-добра картечница, сър.
Повелителя на нощта кимна.
— А тази? — попита той и посочи следващото оръжие.
Дланите ми се потяха. Пъхнах ръце в джобовете си. Това беше… беше… Да, знаех.
— Браунинг М3919, сър. Не е на същата висота, но е доста добро за цената си. Също е петдесети калибър, но не разполага с компенсацията на отката, граватониците или електронната компресия. Отлично е като лично оръжие — на цевта има модерни охладители и затова може да дава по осемстотин изстрела в минута. Ефективният обхват е над два километра със забележителна точност.
В коридора стана тихо. Повелителя на нощта погледа още малко оръжието, после се обърна към подчинените си и направи рязък жест. Това ме накара едва ли не да подскоча от тревога, обаче другите явно се поотпуснаха. Очевидно бях минал изпита на Повелителя на нощта.
— Ще искаме да видим Манчестъра — каза жената. — Точно това търсим. Трябваше да споменеш по-рано.
— Аз… притеснявах се от заяждането на пълнителя — отговори Диамант. — Опасявам се, че това е познат проблем при тях. Всяка пушка си има чудатости. Чувал съм, че ако изпилиш един от горните ъгли на пълнителя, той се приплъзва много по-леко. Ето, нека пак я сваля да ви покажа…
Разговорът продължи, а мен ме забравиха. Успях да отстъпя назад, за да не се пречкам. Трябва ли да опитам да се измъкна? Щеше да изглежда подозрително, ако пак ида в дъното, нали? Искри, май се канеха да купят пушката на Ейбрахам. Надявах се той да ми прости.
Успееха ли Ейбрахам и Меган да се измъкнат през дупката, можех да остана, докато Повелителя на нощта си тръгне. Засега да си трая ми се струваше най-добрия ход.
Открих, че се взирам в гърба на Повелителя на нощта, докато служителите му продължаваха да се пазарят. Бях на колко… на три стъпки от него. Един от най-доверените хора на Стоманеното сърце. Един от най-могъщите Епични по наше време. Ето го тук. И не можех да го докосна. Е, не можех да го докосна в буквален смисъл, понеже беше безплътен, но не можех и в преносен смисъл.
Така си беше винаги, още откакто се появи Злочестие. Затова малцина се осмеляваха да се противят на Епичните. Бях виждал деца да умират пред очите на родителите си и никой да не дръзва да вдигне ръка да предотврати убийството. Защо да се мъчат? Нали ще ги убият?
До известна степен той причиняваше същото и на мен. Стоях с него, а единственото, което исках, беше да избягам. Правиш всички ни себични, казах му аз на ум. Затова те мразя. Мразя всички като тебе. А Стоманеното сърце — най-много.
— … бихме могли да използваме по-добра криминологична техника — каза служителката. — Разбирам, че това не е твой специалитет.
— Винаги нося такава апаратура в Нюкаго — отговори Диамант. — Само за вас. Ето, нека ви покажа.
Аз примигнах. Бяха приключили разговора за Манчестъра и очевидно бяха купили пушката — и бяха поръчали на Диамант да достави още триста такива. Той с удоволствие извърши продажбата, нищо че пушката не беше негова.