Криминалистика… замислих се аз. Нещо в тази връзка човъркаше паметта ми.
Диамант отиде до тезгяха си и взе да рови отдолу за някакви кутии. Забеляза ме и ме отпъди с махване на ръка.
— Момче, можеш да се върнеш в склада и да продължиш с инвентаризацията. Повече не ми трябваш тук.
Сигурно трябваше да го послушам, обаче аз направих нещо глупаво.
— Почти съм готов, шефе. Бих искал да остана, ако може. Все още много неща за криминологичната апаратура не са ми известни.
Диамант спря и се вторачи в мен, а аз се постарах да изглеждам възможно най-невинно, пъхнал ръце в джобовете на якето си. Едно гласче в главата ми мърмореше: колко си глупав, колко си глупав, колко си глупав. Кога обаче щях да получа отново подобна възможност?
Криминологичната апаратура включва онези неща, които се ползват при оглед на местопрестъпление. А аз знаех за това малко повечко, отколкото бях подсказал на Диамант. Поне бях чел.
И помнех, че можеш да откриеш ДНК и пръстови отпечатъци с ултравиолетова светлина. Ултравиолетова светлина… тъкмо тя беше слабото място на Повелителя на нощта, както се твърдеше в моите записки.
— Добре — рече Диамант и пак почна да ровичка. — Само не се мотай в краката на Великия.
Направих няколко крачки назад и останах със сведен поглед. Повелителя на нощта не ми обръщаше никакво внимание, а хората му стояха със скръстени ръце, докато Диамант вадеше и редеше кутии. Попита ги от какво имат нужда и от техните отговори скоро разбрах, че някой в Нюкаго — Повелителя на нощта или лично Стоманеното сърце — се тревожи от убийството на Случайност.
Търсеха апаратура, която да установява присъствието на Епични. Диамант не разполагаше с такава; каза, че е чувал някой да продава в Денвър, но се оказало само слух. Оказваше се, че дозерите като онези на Възмездителите са трудни за намиране дори за човек като Диамант.
Освен това искаха техника за по-точно определяне на произхода на гилзите и експлозивите. Диамант можеше да удовлетвори това искане, особено за експлозивите. Извади няколко апарата от опаковките им от стиропор и картон, после показа някакъв скенер, който определя химическия състав на даден експлозив по пепелта след изгарянето му.
Аз чаках напрегнато. Служителката взе нещо, което приличаше на метално куфарче с ключалки отстрани. Тя го отвори и вътре се видяха разни по-дребни уреди в порьозни гнезда. Изглеждаха точно като криминологичните комплекти, за които бях чел.
Отгоре беше закрепен малък чип, който почна леко да присветва с отварянето на куфарчето. Трябва да беше упътването. Служителката небрежно махна с мобилния си пред чипа и свали инструкциите. Аз се приближих и повторих действията ѝ. Тя ме изгледа сърдито, обаче скоро престана да ме забелязва и поднови огледа.
Пулсът ми се ускори, докато преглеждах съдържанието на упътването. Намерих го. Ултравиолетов скенер за пръстови отпечатъци с вградена видеокамера. Прочетох набързо инструкциите. Сега, само да можех да измъкна един от куфарчето…
Жената извади някакъв апарат и го заоглежда. Не беше скенерът, така че не обърнах внимание. Измъкнах го в мига, когато тя отклони поглед, и се престорих, че просто го мотая из ръцете си. Стараех се да изглеждам небрежно любопитен.
Междувременно го включих. Отпред светеше в синьо, а отзад имаше екран — работеше като дигитална видеокамера, но с ултравиолетова светлина. Осветяваш предметите и записваш изображенията, които се появяват. Сигурно беше удобно, ако претърсваш някое помещение за следи от ДНК — така разполагаш със запис на видяното.
Включих на запис. Това, което се канех да направя, преспокойно можеше да ме погуби. Виждал бях да убиват хора за доста по-малко. Но знаех, че на Тиа ѝ трябва по-убедително доказателство. Време беше да ѝ го набавя.
Включих ултравиолетовата светлина и я насочих към Повелителя на нощта.
19.
Повелители на нощта веднага се извъртя към мен.
Обърнах ултравиолетовата светлина настрани и държах главата си надолу, като че изследвах устройството и опитвах да разбера как работи. Исках да изглежда, че съм насочил светлината към него по случайност, докато съм си играл с нея.
Не погледнах към него. Не можех да погледна към Повелителя на нощта. Не знаех дали светлината му е повлияла, но ако беше и ако само е заподозрял, че аз съм го забелязал, щях да умра.