— Хмм… като че ли го продадох на Повелителя на нощта.
Ейбрахам повдигна вежда към мен, после ме издърпа настрана, където Меган ни прикриваше с пушката ми. Тя беше определението за професионалист — устните свити на черта, очите претърсваха близките тунели за опасност. Единствената светлина идваше от мобилните, които тя и Ейбрахам носеха окачени на рамо.
Ейбрахам ѝ кимна и повече нямаше разговори, докато тримата се измъквахме по коридора. На следващата пресечка на катакомбите Меган подхвърли пушката ми на Ейбрахам — не обърна внимание, че протегнах ръка за нея — и извади от кобура един от пистолетите си. Кимна му, прицели се и се завтече по стоманения тунел.
Продължихме по същия начин, мълчаливо, известно време. И преди бях безнадеждно дезориентиран, но сега бях взел толкова завои, че едва ли знаех в коя посока е нагоре.
— Окей — произнесе Ейбрахам най-накрая и вдигна ръка, за да махне на Меган да се върне. — Да поемем дъх и да видим дали не ни следи някой.
Застана в малка ниша в коридора, откъдето можеше да наблюдава участъка зад нас и да види дали някой не ни е следил. Изглежда, че разчиташе повече на ръката, която не беше простреляна в рамото.
Приклекнах до него и Меган дойде при нас.
— Ти предприе неочакван ход там горе, Дейвид — тихо и спокойно каза Ейбрахам.
— Нямах време да мисля за него — отговорих аз. — Чуха ни как работим.
— Така, така. И тогава Диамант предложи да се оттеглиш, но ти твърдиш, че си искал да останеш?
— Това… ти си го чул?
— Не бих могъл да го спомена, ако не бях.
Той продължи да гледа по коридора.
Хвърлих поглед към Меган, която ме смрази с очи.
— Непрофесионално — промърмори тя.
Бръкнах в джоба си и извадих чипа с данните. Ейбрахам го погледна, след това се намръщи. Очевидно не бе останал достатъчно дълго, за да види какво вършех с Повелителя на нощта. Поставих чипа на мобилния си и свалих три байта информация. Видеото от ултравиолетовия скенер тръгна. Ейбрахам надникна и дори Меган проточи шия, за да види какво показва.
Затаих дъх. Все още не знаех със сигурност дали съм прав за Повелителя на нощта — а дори и да бях, нямаше как да се каже дали моето припряно въртене на скенера е хванало използваеми изображения.
Видеото показа земята и мен как махам с ръка пред обектива. Тогава мина към Повелителя на нощта и сърцето ми подскочи. Чукнах по екрана и задържах образа.
— Малък умен слонце такъв — измърмори Ейбрахам. Там, на екрана, стоеше Повелителя на нощта, с половината от тялото му материално. Беше трудно да се различи, но беше там. На ултравиолетовата светлина не беше прозрачен и тялото му изглеждаше по-постоянно.
Отново чукнах по екрана, ултравиолетовата светлина изчезна и Повелителя на нощта отново стана безтелесен. Видеото беше само секунда-две, но бе достатъчно.
— Ултравиолетов полицейски скенер — обясних аз. — Мина ми през ума, че това е най-добрият ни шанс да знаем със сигурност…
— Не мога да повярвам, че си поел този риск — каза Меган. — Без да попиташ никого. Можеше да убият и трима ни.
— Но не ни убиха — намеси се Ейбрахам и измъкна чипа с данните от ръката ми. Разгледа го внимателно и имаше странно благоговеен вид. После вдигна поглед, припомняйки си сякаш, че е планирал да наблюдава коридора за знаци, че някой ни преследва.
— Трябва да занесем този чип на Проф. Веднага.
Поколеба се.
— Добра работа.
Стана да върви, а аз засиях. Тогава се обърнах към Меган, която ми прати още по-студен, по-враждебен поглед отпреди. Тя се надигна и последва Ейбрахам.
Искри, казах си аз. Какво беше нужно, за да се впечатли това момиче? Поклатих глава и се понесох след тях.
20.
Когато се върнахме, Коуди бе излязъл да поразузнава за Тиа. Тя махна към някакви дажби на задната маса в главната стая — очакваха поглъщане. Консумиране. Каквато и да е думата.
— Иди и кажи на Проф какво си открил — тихо каза Ейбрахам и отиде към складовото помещение. Меган се насочи към дажбите.
— Къде отиваш? — попитах Ейбрахам.
— Май ми трябва ново оръжие — усмихна се той и се шмугна през вратата. Не ми се скара за направеното — разбра, че съм спасил групата. Поне се надявах, че го вижда така. Все пак, в гласа му се долавяше чувство на загуба. Харесваше оръжието си. Лесно беше да се разбере защо — никога не бях притежавал толкова хубаво оръжие.
Проф не беше в главната стая и Тиа ме изгледа и вдигна вежда.
— Какво ще казваш на Проф?
— Аз ще обясня — каза Меган и седна до нея. Както обикновено, масата на Тиа бе застлана с книжа и кутийки кола. Изглежда бе получила споменатите от Коуди застрахователни документи и ги беше поставила на екрана пред себе си.