— Спри.
Намръщих се.
— Ние убиваме Епични, синко — поде Проф, а гласът му изведнъж стана тих и напрегнат. — И сме добри в това. Но не си набивай в ума, че сме революционери, че ще унищожим порядъка наоколо и ще се установим на неговото място. В момента, в който започнем да мислим така, сме свършени. Ние искаме да накараме останалите да се сражават. Искаме да ги вдъхновим. Но не дръзваме да вземем тази власт за себе си. Това ще е краят. Ние сме убийци. Ние ще отстраним Стоманеното сърце от мястото му и ще намерим начин да изтръгнем сърцето от гърдите му. Нека след това някой друг решава какво да прави с града. Аз не искам да имам нищо общо с това.
Свирепостта на тези думи, макар и да бяха тихи, ме успокои. Не знаех как да отговоря. Все пак Проф може би имаше основание. Ставаше дума да убием Стоманеното сърце. Трябваше да останем съсредоточени.
Все пак бе странно, че не ме критикува за наклонността ми към мъст. Май беше първият човек, който не ми поднасяше някакви глупости за отмъщението.
— Чудесно — съгласих се аз. — Но смятам, че канализационната станция не е подходящото място за удар.
— Къде би отишъл ти?
— Електроцентралата.
— Твърде добре охранявана.
Проф прегледа бележките си и можах да видя, че има схема и на електроцентралата, с написано около нея. Беше го обмислял.
Развълнувах се от идеята, че и двамата сме мислили в едно и също направление.
— Ако е добре охранявана — казах аз — тогава взривяването ѝ ще е много по-впечатляващо. А можем и да откраднем от батериите на Стоманеното сърце, докато сме там. Донесохме оръдие от Диамант, но то е изтощено. Трябва му мощен източник на енергия, за да работи.
Издигнах мобилния си до стената и пуснах видеото, на което електромагнитното оръдие стреля. То се появи на стената, избута настрана някои от тебеширените записки на Проф и тръгна.
Гледаше мълчаливо и когато свърши, кимна.
— Тъй, значи нашият фалшив Епичен ще има енергийни сили.
— И затова ще унищожи електроцентралата — потвърдих аз. — Съвпада тематично.
Епичните обичаха темите и мотивите.
— Твърде е неприятно, че разрушаването на електроцентралата няма да спре Правоприлагането — изкоментира Проф. — Конфлукс ги зарежда направо. Зарежда пряко и част от града, но разузнаването ни твърди, че го прави, като зарежда складирани тук батерии.
Той придърпа нагоре схемите на електроцентралата.
— Една от тези батерии може да зареди оръдието — те са извънредно компактни и съдържат повече заряд, отколкото би трябвало да бъде физически възможно. Взривим ли станцията и останалите от батериите, това ще причини сериозни щети на града.
Той кимна.
— Харесва ми. Опасно е, но ми харесва.
— Все пак ще трябва да ударим Конфлукс — казах аз. — Има смисъл, дори и за някой съперник от Епичните. Първо ликвидира електроцентралата, после премахва и полицейските сили. Хаос. Ще бъде особено добре, ако можем да убием Конфлукс с това оръдие и направим голямо светлинно шоу.
Проф кимна.
— Ще трябва да планирам още — каза той, вдигна ръка и изтри видеото. То изчезна, все едно нарисувано с тебешир. Бутна настрана още един куп писания и вдигна подобието си на тебешир, за да заработи. Обаче се спря и ме погледна.
— Какво? — попитах аз.
Отиде до възмездителското си яке, оставено на една маса, и извади нещо изпод него. Върна се и ми го подаде. Ръкавица. Един от тензорите.
— Упражняваше ли се? — запита ме той.
— Все още не съм много добър.
— Ставай по-добър. Бързо. Не искам групата да действа под възможностите си, а не ми се струва, че Меган може да накара тензорите да работят.
Взех ръкавицата и не казах нищо, при все че исках да попитам — А защо не ти, Проф? Защо отказваш да използваш собственото си изобретение?
Предупреждението на Тиа да не се ровя много-много ме накара да си държа езика.
— Изпречих се пред Повелителя на нощта — изломотих аз и чак сега си припомних причината да дойда и да говоря с Проф.
— Моля?
— Той беше там, на мястото на Диамант. Излязох и се представих за един от помощниците на Диамант. Аз… използвах неговия ултравиолетов скенер за отпечатъци, за да потвърдя слабото място на Повелителя на нощта.
Проф ме проучи внимателно; лицето му не издаваше чувства.
— Следобедът ти е бил зает. Предполагам, че си го извършил, излагайки на голям риск цялата група?