— Аз… Да.
По-добре да го чуе от мен, отколкото от Меган, която несъмнено ще докладва — в големи подробности — как съм се отклонил от плана.
— Обещаващ си — каза Проф. — Поемаш рискове; постигаш резултат. Имаш ли доказателство за това, което твърдиш за Повелителя на нощта?
— Имам запис.
— Впечатляващо.
— Меган не бе особено щастлива от това.
— Меган харесваше стария начин — обясни Проф. — Включването на нов член в групата винаги разстройва динамиката. Освен това мисля, че се притеснява, че я засенчваш. Все още ѝ държи влага, че не можа да накара тензорите да работят.
Меган? Да се притеснява, че аз засенчвам нея? Проф сигурно не я познаваше особено добре.
— Върви си тогава — завърши той. — Искам да работиш бързо с тензора, когато ударим електроцентралата. И не се тревожи твърде много за Меган…
— Няма. Благодаря Ви.
— … притеснявай се от мен.
Замръзнах.
Проф започна да пише на дъската и не обърна гръб, докато говореше, но думите му бяха остри.
— Постигнал си резултат, рискувайки живота на моите хора. Предполагам, че никой не е пострадал, иначе досега да си го споменал. Както казах, обещаващ си. Но ако ти, Дейвид Чарлстън, необмислено причиниш смъртта на някой от хората ми, твоят проблем няма да е Меган. Аз няма да оставя от теб достатъчно, та тя да се занимава с него.
Преглътнах. Устата ми изведнъж бе пресъхнала.
— Поверявам на теб техния живот — продължи Проф, докато пишеше, — а на тях поверявам твоя. Не предавай това доверие, синко. Дръж импулсите си под контрол. Не действай, просто защото можеш; действай, понеже е правилно. Имаш ли това наум, ще бъдеш отличен.
— Да, сър — казах аз и бързо излязох през закритата със завеса врата.
21.
— Как е сигналът? — попита Проф през безжичното си устройство.
Вдигнах ръка към ухото си.
— Добре — произнесох аз. На лента на китката ми носех мобилния си — настроен на честотата на мобилните на Възмездителите и напълно обезопасен откъм шпионирането на Стоманеното сърце. Бяха ми дали и едно от якетата им. Изглеждаше като тънко спортно яке в черно и червено — но имаше кабели под цялата подплата и зашит в гърба мъничък енергиен заряд. Той щеше да разпростре конкусионно поле около мен, ако ме удареха сериозно.
Проф го бе направил лично за мен. Каза, че ще ме защити от падане от ниско или от малък взрив, но и че не бива да опитвам да скачам от скали или да оставям да ме прострелват в лицето. Не че възнамерявах да върша което и да е от двете.
Носех го с гордост. Не ми бяха съобщили официално, че съм член на групата, но тези две промени означаваха практически същото. Разбира се, и отиването на тази задача вероятно беше добър знак.
Погледнах мобилния си; показваше, че съм на линия само с Проф. Почукването по екрана можеше да ме свърже с всички от екипа, да ме свърже с отделен член или да ми позволи да избера неколцина и да говоря с тях.
— На позиция ли сте? — попита Проф.
— Да.
Стоях в тъмен тунел от чиста стомана, а единствената светлина идваше от моя мобилен и от мобилния на Меган по-нагоре. Носеше тъмни джинси и разкопчаното отпред кафяво кожено яке върху впита тениска. Оглеждаше тавана.
— Проф — започнах тихо и се извърнах, — сигурен ли сте, че не мога да съм партньор на Коуди за тая мисия?
— Коуди и Тиа са проникване — обясни Проф. — Минавали сме през това, синко.
— Тогава може би да отида с Ейбрахам. Или с Вас.
Хвърлих поглед през рамо и заговорих още по-тихо.
— Тя всъщност не ме харесва много.
— Няма да допусна двама членове на екипа ми да не се сработват — твърдо отсече Проф. — Ще се научите да работите заедно. Меган е професионалист. Ще мине добре.
Да, професионалист е, помислих си аз. Твърде много е професионалист. Но Проф не чуваше нищо от това.
Поех дълбоко дъх. Част от нервността ми, както бях наясно, идваше от работата. Измина седмица от разговора ми с Проф и останалите Възмездители се съгласиха, че ударът по електроцентралата — и представянето за Епичен-конкурент, докато го осъществяваме — е най-добрият план.
Денят беше днес. Щяхме да се промъкнем и да разрушим електроцентралата на Нюкаго. Това щеше да е първата ми истинска операция с Възмездителите. Най-накрая бях част от групата. Не исках да съм слабакът.
— Добре ли си, синко? — попита ме Проф.
— Да.
— Тръгваме. Задействай си таймера.
Настроих си мобилния за десетминутно броене. Проф и Ейбрахам щяха да проникнат първи от другата страна на централата, където бяха големите машини. Щяха да си проправят път нагоре и да поставят взривове. На десетата минута Меган и аз щяхме да влезем и да откраднем батерия, която да използваме с електромагнитното оръдие. Тиа и Коуди щяха да влязат последни, през направената от Проф и Ейбрахам дупка. Те бяха помощната група — готови да влязат и да ни помагат да извадим батерията ако трябваше, но иначе щяха да стоят отзад и да ни дават информация и указания.