— Действаме — отговорих аз, плъзнах пръст по екрана на мобилния и изкарах картата на Тиа. Продължахме ли направо през стаите, щяхме да достигнем аварийно стълбище с по-малко камери. Можехме да ги избегнем, ако се промъкнем през някакви стени и се придвижим два етажа нагоре. Тогава трябваше да си пробием път до главния склад за енергийните батерии. Щяхме да поставим останалите експлозиви, да откраднем една-две батерии и да се изпаряваме.
— На себе си ли говориш? — попита Меган; гледаше вратата, държеше пистолета на нивото на гърдите, а ръката ѝ беше изпъната и готова.
— Кажи ѝ, че слушаш ушните духчета — предложи Коуди. — При мен винаги проработва.
— Коуди е на линията — обясних аз, докато работех върху следващата стена. — Предава ми прекрасни коментари на живо. И ми разказва за ушните духчета.
Това почти предизвика усмивка у нея. Кълна се, че видях една, поне за миг.
— Ушните духчета са напълно истински — каза Коуди. — Заради тях микрофони като тези работят. Те също така ти казват да изядеш последното парче от пая, когато знаеш, че Тиа го е искала. Задръж за секунда. Набутал съм се в системата за сигурност и някой идва по коридора. Задръж.
Замръзнах и после забързано укротих тензора.
— Да, влизат в стаята до вашата — обясни Коуди. — Лампите си бяха включени. Вътре може и да има още някой — не мога да ти кажа от записите. Може би сте се измъкнали на косъм от куршума. Или по-скоро, измъкнали сте се от това да се изплъзвате на доста куршуми.
— Какво да правим? — напрегнато попитах аз.
— За Коуди ли? — попита Меган и се намръщи.
— Коуди, би ли могъл просто да включиш и нея? — ядосано попитах аз.
— Наистина ли искаш да говориш за гърдите ѝ, когато е на линия? — невинно запита Коуди.
— Не! Искам да кажа. Въобще недей да говориш за това.
— Чудесно. Меган, в съседната стая има някой.
— Възможности? — спокойно запита тя.
— Можем да почакаме, но осветлението вече беше включено. Предполагам, че някоя учена нощна птица все още работи.
Меган вдигна пистолета си.
— Хм… — казах аз.
— Не, момиче — отсече Коуди. — Знаеш какво мисли Проф за това. Стреляй по охраната, ако се налага. По никой друг.
Планът предвиждаше да задействаме някоя аларма и да евакуираме сградата, преди да детонираме експлозивите си.
— Нямаше да се налага да застрелям хората в съседната стая — спокойно възрази Меган.
— А какво друго би сторила, девойче? — попита Коуди. — Нокаутираш ги, после ги оставяш за когато взривяваме постройката?
Меган се двоумеше.
— Окей — успокои ни Коуди. — Според Тиа има и друг път. Ще трябва обаче да се изкатерите по една асансьорна шахта.
— Прекрасно — отвърна Меган.
Изтичахме обратно в първата стая, през която бяхме минали. Тиа качи нова карта за мен, с обозначените тензорни точки, и аз се залових за работа. Този път бях малко по-нервен. Щяхме ли навсякъде да се натъкваме на още размотаващи се учени и работници? Какво щяхме да правим, ако някой ни изненада? Ами ако е някой невинен пазач?
За пръв път в живота си се усетих разтревожен почти толкова за това какво мога аз да върша най-накрая, колкото и за това какво някой може да ми стори. Не беше приятно положение. Вършеното от нас в общи линии си беше тероризъм.
Но ние сме добрите, казах си аз, пробих стената и оставих Меган да се промъкне първа. Разбира се, кой ли терорист не си е мислил, че той или тя е добрият? Вършехме нещо важно, но какво значение щеше да има то за семейството на случайно убита от нас чистачка? Докато бързах през съседната стая с изключени лампи — тази беше лаборатория, със стъкленици и други прибори — ми беше трудно да се освободя от тези въпроси.
И тъй, фокусирах се върху Стоманеното сърце. Този ужасен, омразен сарказъм. Застанал с взетото от баща ми оръжие, насочил цевта към по-низшия човек.
Този образ свърши работа. Можех да забравя всичко друго, докато мислех за това. Нямах всички отговори, но поне имах цел. Отмъщение. Какво значение, ако ме изяде отвътре и ме остави празен? Стига да ме кара да правя живота по-добър за всички останали. Проф разбираше това. И аз го разбирах.
Стигнахме асансьорната шахта без инциденти и влязохме в нея през един съседен склад. Изпарих голяма дупка в стената, Меган промуши глава и погледна нагоре във високата и тъмна шахта.
— Е, Коуди, не би ли трябвало да има път нагоре?
— Да. Странични дръжки. Поставят ги във всички асансьорни шахти.