22.
— Казвам ти, чух нещо — каза единият от охранителите и примижа надолу. Като че ли гледаше точно в мен, обаче в асансьорната шахта бе тъмно — по-тъмно, отколкото смятах, че ще бъде при отворени врати.
— Нищо не виждам — възрази другият. Гласът му отекна тихо.
Първият откачи фенерчето си от колана.
Сърцето ми замря. О-хо.
Опрях ръка в стената; единственото нещо, което ми мина през ум да направя. Тензорът завибрира и опитах да се съсредоточа, но с тях горе беше трудно. Фенерчето изщрака.
— Видя ли? Чу ли това?
— Звучи като пещта — сухо отбеляза вторият пазач.
Ръката ми трополеше по стената и това съдържаше някакъв механичен звук. Направих гримаса, но продължих. Светлината на фенерчето заблестя в шахтата. Почти загубих контрол над вибрацията.
Нямаше начин да не ме видят с тази светлина. Твърде близо бяха.
— Там няма нищо — изсумтя пазачът.
Какво? Вдигнах поглед. Изглежда, че някак си не ме бяха видели, нищо че бяха съвсем наблизо. Намръщих се, объркан.
— Хм — рече другият пазач. — Все пак чух звук.
— Идва от… знаеш къде — настоя първият.
— О — съгласи се другият. — Вярно.
Първият охранител натъпка фенерчето обратно на мястото му на колана си. Как можа да не ме види? Насочи го точно срещу мен.
И двамата се дръпнаха от отвора и затвориха вратите.
Какво е това, в името на огньовете на Злочестие?, помислих си аз. Можеше ли наистина да са ни пропуснали в тъмнината?
Тензорът ми се изключи.
Приготвях се да изпаря джоб в стената, за да се скрием там — да се махнем от стрелбата им, ако се стигнеше дотам. Но понеже не фокусирах удара, отрязах голямо парче от стената пред себе си и дръжката ми мигновено изчезна. Хванах се за страната на отворената от мен дупка и едва намерих опора.
Над мен се изсипа прашна експлозия и падна върху Меган като проливен дъжд. Здраво стиснал ръба на дупката, погледнах надолу и я съзрях да ми хвърля кръвнишки поглед и да отмахва с мигане прах от очите си. Всъщност ръката ѝ май се движеше към пистолета ѝ.
Злочестие!, стреснато си помислих аз. Шалът и кожата ѝ бяха посребрени, а очите ѝ бяха ядосани. Не мисля, че дотогава бях виждал подобно изражение в очите на някого — поне не насочено към мен. Все едно можех да почувствам излъчващата се от нея омраза.
Ръката ѝ продължи да се промъква към оръжието на хълбока.
— М-Меган? — попитах аз.
Ръката ѝ спря. Не знаех какво съм видял, но то си бе отишло мигновено. Тя премигна и изразът ѝ омекна.
— Трябва да внимаваш какво унищожаваш, Колене — изстреля Меган и се пресегна да избърше част от праха от лицето си.
— Да — казах аз и погледнах в дупката, на която висях. — Ей, тука има стая.
Вдигнах мобилния и осветих вътре, за да имам по-добра видимост.
Беше малка стая — покрай едната стена бяха построени няколко подредени бюра с компютърни терминали и етажерки за папки. Имаше две врати — едната бе подсилена метална врата с ключалка.
— Меган, тук определено има стая. И в нея не личи да има някой. Идвай.
Набрах се и пропълзях вътре.
Щом влязох, помогнах на Меган да се надигне и да излезе от шахтата. Тя се поколеба, преди да поеме ръката ми, а после, щом се провря, мина покрай мен без да каже и дума. Изглежда отново беше станала студена към мен, може би дори малко зла.
Коленичих до дупката в асансьорната шахта. Не можех да се отърва от усещането, че току-що е станало нещо много странно. Първо охраната не ни видя, после Меган премина от отварянето към мен до пълното затваряне за броени секунди. Дали не беше променила мнението си за споделеното с мен? Дали не се притесняваше, че ще кажа на Проф, че не подкрепя убиването на Стоманеното сърце?
— Какво е това място? — попита Меган от центъра на малката стая. Таванът бе толкова нисък, че тя почти трябваше да се приведе — а аз определено трябваше да го направя. Тя разви шала си, ръсна облаче метален прах, изкриви лице и започна да изтръсква дрехите си.
— Нямам представа — отговорих ѝ аз, докато проверявах мобилния и качената от Тиа карта. — Стаята я няма на картата.
— Ниски тавани — продължи Меган. — Врата с код. Интересно.
Тя ми подхвърли раницата.
— Постави експлозив на дупката. Аз ще проверя тук.
Аз бръкнах в раницата за взрива, а тя разби вратата без устройство за електронни карти и продължи през нея. Поставих малкото устройство на отворената от мен дупка, а после забелязах кабели в долната част на стената.
Последвах ги и проучвах участък от пода, когато Меган се върна.