— Другите са твърде големи, за да минат през тунела — обясни Ейбрахам. — Коуди ще ги превози до хангара.
Така наричаха мястото, където държаха возилата си. Бях ходил там; голямо помещение с няколко коли и микробус вътре. Не беше сигурно като това укритие — хангарът трябваше да има достъп до горния град и не можеше да е част от подземната улична мрежа.
Ейбрахам отиде до пирамидата от дузина сандъци, които бяхме струпали в скривалището. Потърка брадичка и ги заразглежда.
— Можем и да разтоварим тия — каза той. — Имам още един час на разположение.
— Преди какво? — попитах го и застанах до него край сандъците.
Не ми отвърна.
— Често излизаше през последните няколко дни — отбелязах аз.
Отново не ми отговори.
— Няма да ти каже къде е бил, Колене — обясни Меган, изопнала се на бюрото. — Привиквай с това. Проф често го изпраща с тайни задачи.
— Но… — произнесох аз и се почувствах уязвен. Мислех си, че съм си извоювал място в екипа.
— Не се натъжавай, Дейвид — отвърна Ейбрахам и хвана лост, за да отвори едно от сандъчетата. — Не става дума за доверие. Трябва да пазим някои неща в тайна, дори в групата, в случай че някой от нас попадне в плен. Стоманеното сърце си има свой начин да се добира до това, което хората крият — никой освен Проф не бива да знае всичко, което вършим.
Беше добро обяснение и вероятно затова не можех да зная и за други клетки на Възмездителите, но все пак бе дразнещо. Докато Ейбрахам отваряше следващо сандъче, бръкнах в торбичката на кръста си и измъкнах тензора. С него изпарих дървените капаци на няколко сандъка.
Ейбрахам повдигна вежда към мен.
— Какво? — попитах аз. — Коуди ми каза да продължа да се упражнявам.
— Ставаш доста добър — рече Ейбрахам. После бръкна в едно от отворените от мен сандъчета и извади ябълка, вече покрита със стърготини. Малко се оцапа, докато я извади.
— Твърде добре — продължи той. — Но понякога лостът е по-ефективен, а? Освен това можем да поискаме да използваме повторно тези сандъчета.
Въздъхнах, но кимнах. Беше просто… е, трудно. Трудно беше да забравя усещането за сила, което изпитах при проникването в електроцентралата. Като правех дупки в стените и създавах опорите, можех да подчинявам материята на волята си. Колкото повече използвах тензора, толкова повече се запалвах от възможностите му.
— Също така е важно — поде Ейбрахам — да избягваме да разкриваме какво можем. Представи си всички да знаеха за тези неща, а? Светът щеше да е различен и много по-труден за нас.
Кимнах и неохотно оставих тензора настрана.
— Твърде неприятно, че трябваше да оставим онази дупка и Диамант я видя.
Ейбрахам се подвоуми съвсем за малко.
— Да — съгласи се той. — Твърде неприятно.
Помогнах му да разтовари провизиите, към нас се присъедини Меган и заработи с характерната си ефективност. Тя завърши с надзираване и с указания къде да подреждаме различните храни. Ейбрахам приемаше нарежданията ѝ без оплаквания, въпреки че тя беше по-млад член на групата.
Към средата на разтоварването Проф излезе от кабинета си за планиране. Дойде при нас, докато преглеждаше някакви книжа в папка.
— Научи ли нещо, Проф? — попита го Ейбрахам.
— По изключение, слуховете се носят както ни отърва — отговори Проф и хвърли папката на бюрото на Тиа. — В града се носят новини за нов Епичен, дошъл да предизвика Стоманеното сърце. Половината Нюкаго говори за това, докато другата половина се барикадира в мазетата си и чака битката да отмине.
— Това е чудесно! — изкоментирах аз.
— Да — Проф изглеждаше притеснен.
— Какво не е наред тогава? — попитах аз.
Той почука по папката.
— Тиа каза ли ви какво има на чиповете с данни, които донесохте от електроцентралата?
Поклатих глава и опитах да скрия любопитството си. Щеше ли да ми каже? Може би това щеше да ме насочи с какво се е занимавал Ейбрахам тайно през последните няколко дни.
— Пропаганда — обясни Проф. — Според нас сте попаднали на секретен отдел за обществено манипулиране в правителството на Стоманеното сърце. Донесените от вас папки съдържат заявления за печата, бележки за слухове, за които се планира да бъдат разпространявани, и истории за извършени от Стоманеното сърце неща. Повечето от тези истории и слухове са фалшиви, доколкото Тиа може да го установи.
— Не е той първият владетел, който измисля величествена история за себе си — отбеляза Ейбрахам и постави консерви с пилешко месо на една от издълбаните лавици, които заемаха цялата стена на задната стая.