— Ретроспективно — обясняваше Тиа, а аз я слушах само с половин ухо — не трябваше да се изненадвам, че я намирам толкова добре запазена. Силите на Кривата линия са създали нещо като възглавница от пръст при потъването на залата, а Стоманеното сърце е превърнал почти цялата пръст в метал. Другите стаи в сградата са били разрушени при нападението му над банката и са се отчупили при потъването ѝ. Но тази и трезорът, по ирония, са били запазени от собствените сили на Стоманеното сърце.
По съвпадение бяхме влезли през главния вход на банката. Тук беше имало широки красиви стъклени врати; бяха ги унищожили пушечният огън и енергийните удари. И от двете страни подът бе засипан със стоманени парчетии и стоманени кости на жертвите на Смъртоносното посочване. Пристъпвайки напред, следвах пътя на Стоманеното сърце в сградата.
Ето ги щандовете, помислих си аз и погледнах право напред. Онези, на които работеха касиерите. Част беше унищожена; като дете бях пропълзял през тази дупка, преди да достигна до трезора. Близкият таван бе счупен и деформиран, но самият трезор е бил стоманен преди намесата на Стоманеното сърце. Както си и помислих, това може и да е помогнало съдържанието му да се запази, понеже така действаха способностите на Стоманеното сърце за трансферсия.
— Повечето от парчетиите са от пропадането на тавана вътре — обясни Тиа отзад, а гласът ѝ отекваше в огромната зала. — Ейбрахам и аз разчистихме колкото можахме. Много пръст се бе изсипала през разрушената стена и таван и бе препълнила една част от залата до трезора. Работихме с тензорите върху този куп, после пробихме дупка в ъгъла на пода — тя излиза в някакво празно пространство под сградата — и натъпкахме праха там.
Направих три стъпки до по-долната част на пода. Тук, в центъра на стаята, Стоманеното сърце се беше изправил срещу Смъртоносното посочване. Тези хора са мои… Инстинктивно се обърнах наляво. Свито до колоната намерих тялото на жената, чието дете бе убито в ръцете ѝ. Потреперих. Сега беше стоманена статуя. Кога бе умряла? Как? Не помнех. Може би заблуден куршум? Нямаше да се е превърнала в стомана, ако вече не е била мъртва.
— Това, което наистина е спасило мястото — продължи Тиа — е била Голямата Трансферсия, когато Стоманеното сърце е превърнал всичко в града в стомана. Ако не беше го извършил, пръстта би изпълнила изцяло тази стая. Освен това, слягането на почвата вероятно би смачкало тавана. Както и да е, трансферсията е превърнала останалите в помещението неща, както и земята наоколо, в стомана. Всъщност той е заключил залата на мястото ѝ и я е запазил като мехур в замръзнало езеро.
Продължих напред, докато не видях мъничката безжизнена кабинка за ипотеките, където се бях крил. Сега прозорците ѝ бяха непрозрачни, но можех да виждам през отворената предна страна. Влязох и прокарах пръсти по бюрото. Кабинката ми се струваше по-малка, отколкото я помнех.
— Застрахователните документи бяха неокончателни — продължи Тиа. — Но е имало иск за самата постройка, иск за земетресение. Чудя се дали собствениците на банката наистина са смятали, че застрахователната компания ще го плати. Изглежда смешно — но тогава, разбира се, все още имаше много неясноти около Епичните. Както и да е, това ме накара да проуча свързаните с разрушаването на банката документи.
— И то те доведе тук? — попита Коуди; гласът му идваше от тъмното, докато тършуваше из стаята.
— Всъщност не. Доведе ме до намирането на нещо любопитно. Прикриване. Причината да не мога да намеря нищо в застрахователните отчети, да не мога да намеря списъци със съдържанието на трезора е, че някои от хората на Стоманеното сърце вече са били събрали и укрили информацията. Осъзнах, че щом като е направил сериозен опит да прикрие това, то аз няма да открия нищо полезно в архивите. Единственият ни шанс беше да отидем в банката, за която Стоманеното сърце е предположил, че е напълно погребана.
— Добро допускане — умислено каза Коуди. — Без тензорите или някаква епическа сила като тази на Копачите да се добереш дотам би било почти невъзможно. Да пробиеш петнадесет метра плътна стомана?
Копачите бяха започнали като обикновени хора и бяха получили странните си сили от Епичен с името Изкопа, способен да раздава сили като Конфлукс. Това… не свърши добре за тях. Оказа се, че не всички епични сили бяха предназначени за ползване от смъртни ръце.
Все още стоях в кабинката. Там бяха костите на служителя по ипотеките, разпилени по пода около бюрото, стърчащи от боклуците. Сега всичко беше метал.