— Не смятам, че е разбрал как е бил наранен — продължих аз. — В началото много Епични не знаят слабостите си. Без да вдига шум, е наредил на хората си да съберат тези документи и да ги анализират, за да може да опита да разбере.
— Следователно може би е открил отговора тук — каза Коуди и присви рамене.
Повдигнах вежда.
— Ако е открил, че този трезор съдържа нещо, което го е направило уязвим, смяташ ли, че мястото все още би съществувало?
Останалите се умълчаха. Не, не би съществувало. Ако случаят беше такъв, Стоманеното сърце би изровил тунел и би унищожил трезора, без значение колко е трудно да се направи. Бях все по-уверен, че не някакъв предмет го е направил слаб; било е нещо, свързано със ситуацията.
Лицето на Тиа помръкна; вероятно ѝ се искаше да бях споменал това преди да е прекарала дни в копаене. Не можех да направя нищо обаче, тъй като никой не ми беше казал какво прави тя.
— Добре — обобщи Проф. — Ще претърсим този трезор. Теорията на Дейвид има основания, но такива притежава и теорията, че нещо тук вътре го е отслабило.
— Ще можем ли въобще да намерим нещо? — попита Коуди. — Всичко е превърнато в стомана. Не знам дали ще мога да разпозная много, ако всичко е слято.
— Някои неща може и да са оцелели в първоначалната си форма — обясни Меган. — Всъщност, вероятно е да са оцелели. Металът изолира трансферсионните сили на Стоманеното сърце.
— Металът ги какво? — попита Коуди.
— Металът ги изолира — повторих аз. — Той излъчва някаква… трансферсионна вълна, която преминава през неметални вещества и ги променя, както звукът минава през въздуха или вълните се движат в басейн с вода. Ако вълната посрещне метал — особено желязо или стомана — тя спира. Може да засегне други видове метал, но вълната се движи по-бавно. Стоманата я спира изцяло.
— Тъй че тези сейфове… — произнесе Коуди и влезе в трезора.
— Може да са изолирали съдържанието си — Меган приключи и го последва. — Част от него е била преобразувана — вълната на трансферсията е била извънредно силна. Все пак смятам, че можем да намерим нещо, особено след като трезорът е бил метален и е действал като първичен изолатор.
Тя хвърли поглед през рамо и ме хвана да я гледам.
— Какво? — попита тя.
— Читанка — подразних я аз.
Нетипично, тя се изчерви страшно.
— Обръщам внимание на Стоманеното сърце. Исках да съм запозната със силите му, след като отивахме в града.
— Не казвам, че е било нещо лошо — несериозно изрекох аз, пристъпих в трезора и вдигнах тензора си. — Просто го посочих.
Никога не съм се чувствал толкова добре, когато ме гледат ядосано.
Проф се засмя.
— Добре — каза той. — Коуди, Ейбрахам, Дейвид, изпарете предните части на сейфовете, но не унищожавайте съдържанието им. Тиа, Меган и аз ще започнем да ги изваждаме и да ги преглеждаме за нещо, което изглежда интересно. Да се хващаме на работа; ще ни отнеме известно време…
26.
— Е — каза Коуди, докато гледаше купчината скъпоценни камъни и бижута — ако не е имало друг резултат, поне ме направи богат. Мога да живея с този неуспех.
Тиа изпуфтя и продължи да рови из бижутата. Ние четиримата, Проф включително, се бяхме разположили около голямо бюро в една от кабинките. Меган и Ейбрахам бяха на пост и охраняваха тунела към банковата зала.
В стаята цареше благочестиво настроение — като че някак трябваше да показвам почит — и мисля, че и останалите трябва да са го усещали. Говореха ниско, с приглушени гласове. Всички с изключение на Коуди. Опита да се облегне на стола си, докато държеше голям рубин, но — разбира се — стоманените крака на стола бяха слети със стоманения под.
— Някога това е щяло да те направи богат, Коуди — каза Тиа, — но сега ще ти е малко трудно да го продадеш.
Това бе вярно. В наши дни бижутерията не струваше практически нищо. Имаше неколцина Епични, които можеха да създават скъпоценни камъни.
— Може би — отговори Коуди, — но златото си остава стандарт.
Почеса се по главата.
— При все че не е сигурно защо. Не можеш да го ядеш, от което се интересуват повечето хора.
— Привично е — обясни Проф. — Не ръждясва, лесно се обработва и трудно се фалшифицира. Нито един Епичен не може да го създава. Все още. На хората им трябва средство за търговия, особено през границите на кралствата и градовете.
Той завъртя в ръце златна верижка.