Напрегнах се, отпуснах се назад в седалката и паникьосано сграбчих вратата откъм себе си. Тя беше полудяла!
Нямаше време за възражения. Засипваха ни куршуми, улиците се виждаха като размазано петно, Меган караше право под хеликоптера, когато той се разби на улицата с достатъчна сила, за да разтърси земята под нас.
Нещо разпори покрива на микробуса с ужасното скърцане на метал в метал и ние се завъртяхме настрана, ударихме се в стената на някаква тухлена сграда и остъргахме в нея моята страна на колата. Шум, хаос, искри. Вратата ми се откачи. Тухлите се удряха в стоманата само на сантиметри от мен. Сякаш продължаваше безкрайно.
После, секунда по-късно, микробусът спря. Разтреперан, поех дълбоко дъх. Бях засипан с парченца от предното стъкло; прозорецът се беше строшил.
Меган седеше задъхана в шофьорската седалка — с щура усмивка на лицето и широко отворени очи.
— Злочестие! — произнесох аз и погледнах в нейното странично огледало към горящия хеликоптер отзад. Беше ударил улицата точно след като минахме под него и бе блокирал мотористите и преследването.
— Злочестие, Меган! Това беше страхотно!
Усмивката ѝ се разтегна.
— Вие двамата отзад добре ли сте? — викна тя и надзърна през прозорчето в задната част на микробуса.
— Все едно съм бил в центрофуга — оплака се Коуди и простена. — Струва ми се, че шотландецът се е стекъл в краката ми, а американецът се е изкачил при ушите ми.
— Проф — обади се Ейбрахам. — Търсачът ми все още беше включен, когато Повелителя на нощта избяга, и беше фокусиран да локализира Епични. Разчитанията ми бяха объркващи, но в тази лимузина има още един Епичен. Може би трети. В това няма смисъл…
— Не, има — прекъсна го Меган, бързо отвори вратата откъм себе си и скокна на улицата. — Те наистина превозват Конфлукс; не са знаели дали ще ударим. Просто са искали да са готови, ако го направим. Той е в тази кола. Ти усещаш това, Ейбрахам. Може би трети, по-дребен Епичен като още една мярка за сигурност.
Забързано се пресегнах, за да разкопчая предпазния колан, после осъзнах, че дясната му половина е била откъсната, докато сме обърсвали стената. Потреперих, после изхвърчах от микробуса откъм страната на Меган.
— Я вие четиримата побързайте — нареди Проф. Чух как откъм неговия край на линията набира мощност двигател. — Другите хеликоптери почти са ви достигнали, а моторите ще ви обкръжат.
— Наблюдавам ги — обади се Тиа. — Може би разполагате с около минута.
— Къде е Повелителя на нощта? — попита Проф.
— Дейвид го подплаши с фенерчето — обясни Меган, отиде до задницата на микробуса и отвори вратите.
— Добра работа — изкоментира Проф.
Ухилих се доволно, щом стигнах задницата на микробуса. Бях точно навреме, за да видя как вътре Коуди и Ейбрахам смъкват капака на грамаден сандък. Не ги бях забелязал да товарят колата — станало е в хангара.
Коуди носеше тъмнозелено яке и очила — създадената от нас униформа за Светлина. Очите ми бяха привлечени от нещата в сандъка — три лъскави зелени мотоциклета.
— Моторите от магазина на Диамант! — възкликнах аз и ги посочих. — Вие сте ги купили!
— Купили сме ги я! — отвърна Ейбрахам и прекара ръка по гладката тъмнозелена украса на единия от моторите. — Нямаше да стане да допусна машини като тези да ни се изплъзнат.
— Но… ти ми каза не!
Ейбрахам се засмя.
— Чувал съм как караш, Дейвид.
Избута някаква рампа от буса и дотътри един от моторите до Меган. Тя седна и запали двигателя. Монтирани отстрани на колелата малки кръгове сияеха яркозелено. Бях ги забелязал при Диамант.
Граватонични приспособления, мина ми през ума. Може би за да направят колелата по-леки? Граватониката не можеше да застави нещата да летят; използваше се да намали отката или да направи тежки предмети по-лесни за носене.
Ейбрахам дотъркаля следващия мотор.
— Ти щеше да караш един, Дейвид — каза Коуди и забързано заприбира неща от задницата на колата, сред тях и търсача. — Някой обаче повреди микробуса.
— Така и така нямаше да избяга на хеликоптерите — отвърна Меган. — Двама от нас ще трябва да се движат тандем.
— Ще взема Дейвид на моя — заяви Коуди. — Хващай тая торба, момко. Къде са каските?
— Бързо! — с напрегнат глас възкликна Тиа.
Скокнах да взема посочената от Коуди торба. Беше тежка.
— Мога да карам! — казах аз.
Меган ме изгледа, както си нахлупваше шлема.
— Отнесе два знака, докато опитваше да завиеш покрай един ъгъл.