— Меган! — обадих се аз; забелязах светлините отпред, докато Правоприлагането поставяше блокадата си. Коли, бусове, камиони. Още дузина войници, механизирано поделение.
— МЕГАН! — изкрещях аз.
За момент като че потръпна, после изруга и ни отклони настрана, докато пушечната стрелба засипваше улицата наоколо. Прелетяхме по някаква уличка и стената беше на сантиметри от лакътя ми; после изскочихме на следващата улица и направихме дълъг завой, като хвърляхме искри при вземането на ъгъла.
— Измъкнах се — тихо простена Ейбрахам. — Зарязвам мотора. Мога да се добера до една от дупките. Не ме забелязаха, но някои от войниците дойдоха и започнаха да се мотаят по стълбата, след като минах.
— Искрите да го отнесат — измърмори Коуди. — Следиш ли радиообмена на Правоприлагането, Тиа?
— Да — отговори тя. — Объркани са. Смятат, че това е нападение над града в пълен мащаб. Проф продължава да сваля хеликоптери от небето, а всички ние се пръснахме в различни посоки. Правоприлагането явно смята, че се сражава с десетки, може би стотици въстаници.
— Добре — включи се и Проф. — Коуди, чист ли си?
— Още бягам на няколко мотора — каза той. — Сега правя пълен кръг.
Той замълча.
— Тиа, къде е лимузината? Още ли е на улицата?
— Носи се към двореца на Стоманеното сърце — отговори тя.
— И аз тръгвам натам — заяви Коуди. — Коя улица?
— Коуди… — намеси се Проф.
Огънят откъм гърба ме отклони от разговора им. Мернах мотоциклети; хората на тях държаха картечни пистолети и стреляха. Сега се движехме по-бавно; Меган ни бе отвела в беден квартал с по-тесни улици и ни прекарваше през много извивки и завои.
— Меган, това е опасно — каза Тиа. — Тук е пълно с улици без изход.
— Другият път пък е целият без изход — отвърна Меган. Явно се беше съвзела от помрачението, което за малко да я докара дотам да ни забие в блокадата.
— Ще ми бъде трудно да ви водя — каза Тиа. — Опитай да вземеш следващия завой надясно.
Меган взе да се насочва натам, но наближаващ мотор тръгна да ни пререже пътя; войникът ни засипваше с огън от картечния пистолет с една ръка. Меган изруга, забави, войникът се понесе към нас, после тя сви наляво по уличката. За малко да се блъснем в голяма кофа за боклук, но тя успя да се промъкне покрай нея. Предположих, че се движим с не повече от тридесет километра в час.
Едвам достигаме двадесет, помислих си. Тридесет километра в час по тесни улички, докато стрелят по теб. Продължаваше да е откачено, просто друг вид откачено.
При тази скорост можех хубаво да се държа с една ръка; торбата на Коуди ме удряше по гърба. Май трябваше да съм я хвърлил досега. Дори не знаех какво…
Опипах чантата и разбрах нещо. Внимателно я прехвърлих пред себе си — между Меган и мен. Стиснах колене около мотора, пуснах се от Меган и отворих чантата.
Вътре се намираше електромагнитното оръдие. С формата на стандартен автомат, може би малко по-дълго; от едната страна бе поставена една от батериите. Измъкнах го. С батерията беше тежко, но все още можех да го движа.
— Меган! — обади се Тиа. — Блокада пред вас.
Свърнахме в друга уличка и за малко да изпусна оръжието, докато се вкопчих в Меган с едната си ръка.
— Не! — каза Тиа. — Не надясно. Това е…
В уличката ни последва мотор. Куршуми уцелиха стената току над главата ми. Точно пред нас улицата свършваше в стена. Меган опита да натисне спирачките.
Не мислех. Хванах оръдието с двете ръце, отпуснах се назад и вдигнах дулото точно над рамото на Меган.
После стрелях в стената.
29.
Стената пред нас хвръкна с проблясване на зелена енергия. Меган опита да обърне мотора и да спре. Набивахме спирачки през кълбящия се зелен дим, под гумите ни бяха пръснати камъчета, и се озовахме на улицата от другата страна, където спряхме. Тялото на Меган беше готово да посрещне удара. Тя изглеждаше зашеметена.
Мотористът от Правоприлагането изскочи от дима. Завъртях магнитното оръдие и пометох машината му изпод него. Изстрелът превърна целия мотоциклет в лумване на зелена енергия и изпари него и дори част от човека върху машината. Тялото му се претърколи.
Оръдието беше страхотно — нямаше откат, а изстрелите изпаряваха, вместо да взривяват наистина. Това оставяше малко отломки, но произвеждаше голямо светлинно шоу и много дим.
Меган се обърна към мен, а устните ѝ бяха разделени от усмивка: