Това прозрение глождеше тайно душата й. Кристин се прибра у дома, изморена от несгодите през изминалата зима. Тревожеше се, задето съвсем лекомислено се примири с нехайството на Ерлен. Осъзнаваше какъв прахосник е съпругът й. Той не умееше да управлява наследените богатства и те се стопяваха с всеки изминал ден — бавно, но неумолимо. Макар и трудно, но го убеди да уреди някои сделки и да се вслуша в нейните съвети и в думите на отец Айлив, ала нямаше сили непрекъснато да му натяква какво да предприеме. А и сега я изкушаваше възможността да се радва на живота си с него. Кристин се измори да упорства и да се бори срещу обстоятелствата и срещу демоните в себе си, но несекващото й безпокойство непрестанно изцеждаше силите й.
Очакваше да си възвърне душевния мир от детството с помощта на баща си.
Чувстваше се несигурна. Ерлен получаваше добри доходи от поверената му община, ала живееше по-разгулно, назначи повече слуги и увеличи броя на хората в свитата си. Държеше я на разстояние от всичко, което не засягаше пряко съвместния им живот. Кристин разбираше, че съпругът й не желае тя следи начинанията му със зоркия си поглед. На другите Ерлен разказваше с охота за преживелиците си на север, с нея не споделяше нито дума. Имаше и други събития. През последните години Ерлен се срещна с Ингебьорг, майката на краля, и Кнют Порше няколко пъти. Кристин не присъства нито веднъж на срещите с тях. Сега Кнют беше херцог в Дания, а дъщерята на крал Хокон се бе обвързала с него в брачен съюз. В душите на мнозина норвежци се надигна гняв и горчивина. Срещу Ингебьорг организираха всевъзможни заговори, които Кристин не проумяваше. Епископът от Бьоргвин тайно изпрати няколко сандъка в „Хюсабю“. Сега натовариха пратката на „Маргигрен“, която се намираше до Несе. Ерлен получи писма и се готвеше да пътува за Дания в края на лятото. Най-сетне изяви желание да я вземе със себе си, но Кристин се възпротиви. Тези високопоставени люде смятаха Ерлен за свой равен и се отнасяха с него като към скъп роднина, ала Кристин се боеше: непредпазливостта му вещаеше опасности. Не се реши да пътува с него, защото не виждаше на какво може да го научи, а и мисълта да попадне в компанията на хора, сред които тя, обикновената стопанка, няма как да отстоява мнението си, никак не й се нравеше. Освен това се страхуваше да пътува в кораб. Морската болест се бе загнездила в спомените й като по-тежко изпитание и от най-мъчителното раждане.
По време на престоя си в „Йорун“ Кристин не се отърси от налегналото я болезнено безпокойство.
Един ден Кристин и баща й отидоха в Шене. Тя разгледа забележителната ценност в имението: дебела шпора от най-прекрасното злато със старомодна форма, но с причудлива украса. Като всички деца в общината и Кристин знаеше какъв е произходът на шпората.
Още след като свети Улав покръстил долината, Аудхил Красивата от Шене била отвлечена в планината. Занесли църковната камбана в планината и започнали да я бият, за да повикат жената. На третата вечер тя излязла на поляната. Нагиздена със златни накити, сияела като звезда. Тогава въжето се скъсало, камбаната се търколила по канарата, а Аудхил била принудена да се върне в планината.
Но след много години при първия свещеник в Сил пристигнали дузина бойци. Храбрите мъже носели златни шлемове, сребърни ризници и яздели тъмнокафяви жребци. Те били синовете на Аудхил от планинския крал и помолили свещеника да устрои на майка им християнско погребение. Аудхил положила огромни усилия да съхрани вярата си и да спазва църковните празници в планината. На смъртния си одър отправила горещата си молба към синовете си да я положат в свещена земя. Свещеникът обаче отказал. Според легендата заради тази своя постъпка той не могъл да намери покой в гроба си, а през есента нощем го чували да снове из горичката на север от църквата и през сълзи да се разкайва за проявеното безсърдечие. През същата нощ синовете на Аудхил отишли в Шене и предали на родителите й поздрави от нея. На сутринта намерили в двора златната шпора. Тамошните стопани и до днес се смятали за роднини на синовете на Аудхил, защото и до днес ги спохождал небивал късмет в планината.