Една вечер Кристин шиеше до огнището. Беше в лошо настроение и скучаеше. Срещу нея Маргрет дремеше над ръкоделието си и току се прозяваше. Повечето слуги бяха навън. Лавранс седеше на почетното място на трапезата, а Ерлен — най-горе на външната пейка. Двамата играеха шах. Местеха фигурите мълчаливо и замислено. Ивар и Скюле се опитваха да разкъсат едно кученце. Лавранс стана, взе пищящото животинче от ръцете им и без да обели дума, се върна на мястото си, като сложи кученцето в скута си.
Кристин се приближи до тях и отпусна ръка върху рамото на мъжа си, докато наблюдаваше играта. Ерлен не можеше да се мери с тъста си на шах и почти винаги губеше партията, но понасяше поражението незлобливо и равнодушно. Тази вечер Ерлен играеше много слабо. С доста заядлива нотка в гласа Кристин започна да му натяква, че не внимава. Лавранс не се стърпя:
— Ерлен няма как да се съсредоточи върху играта, ако продължаваш да му висиш на главата. Каква работа имаш при нас, Кристин? Та ти нямаш представа от шах!
— Е, явно ме мислиш за напълно невежа…
— Едно нещо не си научила, види се — сопна се Лавранс, — и то е как подобава на една жена да разговаря със съпруга си. Я по-добре върви да усмириш дечурлигата, че вдигат по-голяма вярва и от злите духове по Коледа.
Кристин се приближи до синовете си и ги сложи да седнат на пейката. После и тя се настани до тях.
— Пазете тишина, дечица. Дядо ви не позволява да играете и да лудувате.
Лавранс погледна изкосо към дъщеря си, но си замълча. След малко влязоха бавачките. Жените излязоха от стаята заедно с тях, за да приспят децата. Когато двамата мъже останаха сами, Ерлен се обърна към тъста си:
— Не ми се ще да се карате така на Кристин, татко. Нека ми натяква, щом това облекчава лошото й настроение. Няма смисъл да я вразумявате, а и тя не понася някой да каже лоша дума за децата й.
— А ти смяташ ли за нормално синовете ти да растат толкова невъзпитани? Къде изчезнаха тази вечер слугините, които трябва да гледат децата?
— Май са в стаята на ратаите ви — засмя се Ерлен и се протегна. — Но аз не смея да й направя забележка за слугините й, защото тогава тя побеснява и започва да ми напомня, че и ние не сме цвете за мирисане.
На следващия ден Кристин береше ягоди на поляната южно от имението. От вратата на ковачницата баща й я повика да влезе при него.
Кристин се отправи натам със свито сърце. Сигурно Нокве пак е направил някоя беля. Тази сутрин малчуганът отвори една порта и кравите влязоха в ечемичена нива.
Баща й извади нажежено желязо от огнището и го тръшна върху наковалнята. Кристин чакаше да разбере какво ще й каже. Дълго време се чуваха само ударите на чука по огнената пита и звънтящите отговори на наковалнята. Накрая Кристин не се стърпя и го попита какво иска от нея.
Желязото изстина. Лавранс остави клещите и тежкия ковашки чук и се приближи до дъщеря си. С изпоцапаното си със сажди лице и коса, с почернелите си дрехи и ръце и с дългата си престилка той изглеждаше по-строг от обикновено.
— Повиках те, защото искам да ти кажа нещо, дъще. Тук, в моя дом, настоявам да се отнасяш към съпруга си с полагащото му се уважение, както подобава на почтена стопанка. Не желая да слушам как дъщеря ми хока мъжа си, както постъпи вчера ти.
— Виж ти, явно вече смяташ Ерлен достоен за уважение.
— Той е твой съпруг — натърти Лавранс. — Нека ти припомня, че не съм те карал насила да се омъжваш за него.
— С Ерлен станахте много добри приятели — отбеляза Кристин. — Ако някога знаеше какъв човек е, сигурно щеше да ме накараш.
— Говориш необмислено, Кристин — Лавранс придоби тъжен и угрижен вид. — Много добре осъзнаваш, че това не е истина. Не посмях да те омъжа против волята ти за законния ти годеник, когато ти пожела да го отхвърлиш, макар че обикнах Симон от все сърце.
— И той вече не ме искаше за невеста…
— Грешиш. Гордостта му не му позволи да се възползва от правата си, след като ти го отблъсна. Ако бях послушал съвета на Андрес Гюдмюнсьон да не обръщам внимание на младежките ви прищевки, съмнявам се дали Симон щеше да съжалява за женитбата ви. Често казано, вече и аз не зная дали рицарят не е бил прав, като гледам колко безогледно се отнасяш към мъжа, за когото се омъжи след дълги и настойчиви молби и заплахи.