— Как ли пък не! — възкликна присмехулно Кристин. — Никога нямаше да придумаш Симон да се ожени за годеницата си, след като я свари с друг мъж, и то на такова място!
— Какво място? — изплъзна се от устата на Лавранс, останал без дъх.
— От онези, дето им казвате бардаци. Собственичката беше държанка на Мюнан. Лично тя ме предупреди да не ходя там. Аз я излъгах, че отивам да видя мой роднина. Самата тя е сродница на Ерлен — засмя се Кристин със същия отблъскващ, див смях.
— Замълчи! — скастри я баща й.
По лицето на Лавранс премина сянка. По устните му заигра бледа, горчива усмивка. Докато го гледаше, Кристин неволно се сети за склона към планината. И той побеляваше като бащиното й лице, след като бурните ветрове обрулеха листата на дърветата, и се превръщаше в блещукаща бяла поляна.
— Който не разпитва, узнава най-много.
Кристин се свлече безпомощно на пейката, подпря брадичка на ръката си и закри лице. За пръв път през живота си изпита смъртен страх от баща си.
Той извърна лице от нея, взе тежкия чук и го остави при другите. После събра пилите и другите дребни инструменти и се залови да ги подрежда върху напречната греда между стените. Лавранс й бе обърнал гръб, а ръцете му трепереха неистово.
— Кристин, знаеш ли, Ерлен премълча тази позорна част от миналото ти — вгледа се той в бледото й изплашено лице. — Отказах му категорично, когато заедно със свои роднини той дойде при мен в Тюнсберг да те поиска за жена. Тогава не подозирах, че всъщност аз трябва да проявя признателност, задето Ерлен иска да възстанови доброто име на дъщеря ми. Мнозина мъже в неговото положение веднага биха ми обадили какво се е случило. А той се върна, за да настоява за ръката ти, все едно си най-почтената жена на света. Не всеки би настоявал толкова упорито да се ожени за девойка, която вече е била… каквато си била ти тогава.
— Не смятам, че някой мъж би се осмелил да ти каже подобно нещо…
— Не зная за друго, но от хладно оръжие Ерлен не се е боял никога — прекъсна я Лавранс и лицето му изведнъж придоби изтощено изражение, а гласът му изгуби звучността и оживлението си. Но той подхвана наново, тихо и укоризнено: — Колкото и лошо да е станалото някога, Кристин, повече ме плаши решението ти да ми признаеш прегрешението си сега, когато той вече е твой съпруг и баща на децата ти. Ако ми казваш истината, значи си знаела що за стока е, преди да си извоюваш разрешението ни да се венчаеш с него. Ерлен се показа готов да плати скъпо за теб като за честна девойка. Освен това ти е предоставил голяма свобода и право да участваш в управлението на „Хюсабю“. Сега ще изкупиш греха си, като стопанисваш имота разсъдливо и поправяш грешките на Ерлен, за да неутрализираш присъщата му непредпазливост. Дължиш го на Бог и на децата си. И аз, и други хора сме казвали, че Ерлен не става за друго, освен да задиря фусти. Ти също си дала храна за тези слухове, защото сама ми призна какво се е случило помежду ви. Впоследствие съпругът ти разкри и положителните си качества. Спечели си име на смел и пъргав воин. За синовете ви не е никак маловажно да се гордеят със славата на баща си, прочул се като безстрашен и умел пълководец, който умее да върти меча. Казваш, лекомислен бил. Нима точно ти не си го разбрала от самото начало? Съветвам те да измиеш срама от челото си, като почиташ и подкрепяш мъжа, когото сама си избра.
Кристин стоеше с наведена глава, заровила лице в ръцете си. Вдигна очи, цялата пребледняла от отчаяние.
— Постъпих жестоко, като ти казах това, татко. Защо го направих? Симон ме закле да ти спестя грозната истина!
— Симон те е молил да ми я спестиш? — удиви се Лавранс с горчивина в гласа.
Кристин осъзна какво бездушие прояви към него, признавайки му, че чужд човек се е досетил да я предупреди колко ранимо е сърцето на баща й.
Лавранс приседна до нея, взе ръката й и я сложи върху коляното си:
— Постъпи жестоко с мен, Кристин — меко и печално констатира той. — Мило добро дете, ти си блага към всички, но и преди съм забелязвал, че си склонна да проявяваш коравосърдечие към най-свидните си хора. За бога, Кристин, не ме карай да се тревожи за теб и да се питам колко ли още мъка ще донесе на близките ти това твое прословуто твърдоглавие. Дърпаш се като младо конче, впрегнато за пръв път в кола, макар че сама избра на кого да отдадеш сърцето си.
Кристин избухна в ридания и се отпусна в обятията му, а Лавранс я притисна към гърдите си. Седяха дълго така, но Лавранс не продума повече. Накрая все пак повдигна главата й: