Другите двама събеседници прочетоха в очите му точно обратното. Макар и още невръстно дете, крал Магнюс Айриксьон вече беше заразен с грях, който не бе редно да се споменава сред християни. Шведският духовник, назначен да го учи на четмо и писмо, докато кралят е в страната, го въвел в неописуемо заблуждение.
— Навред се е разнесла мълвата, че катедралата в Нидарус изгоряла, защото кралят ни не е достоен да заема трона на свети Улав.
— За бога, Ерлен, нали ти казвам, не е сигурно, че това е истина! Пред очите Господни това дете, крал Магнюс, няма да бъде обвинено в грях. Ще се очисти от прегрешението. С какво право твърдиш, че ние сме го откъснали от майка му? Казвал съм и пак ще го повторя: нека Господ накаже онази майка, която предаде детето си, както Ингебьорг измени на сина си. Не се доверявай на такава жена, Ерлен, и не забравяй с какви вероломни хора си имаш работа!
— Според мен доста успешно оправдаха взаимното си доверие. Но как смееш да се произнасяш по въпроса, сякаш в скута ти непрекъснато валят писма от Рая. Явно това ти дава куража да кръстосваш шпага с високопоставените църковни дейци.
— Я стига, Ерлен. Съветвам те да се произнасяш по въпроси, по които си вещ, а иначе да си спестиш коментарите.
Ерлинг стана. Двамата мъже се изправиха един срещу друг с пламнали от гняв лица.
Ерлен изкриви устни от погнуса:
— Ако човек блудства с животно, пребиваме жертвата и хвърляме трупа в реката.
— Ерлен! — кралският предстоятел сграбчи масата с две ръце. — И ти имаш синове — тихо напомни той. — Как смееш да говориш такива неща? Внимавай какви ги приказваш, Ерлен. Първо мисли, после си отваряй устата. Двайсет пъти мери, преди да отсечеш.
— Ако и вие, които вземате решенията за кралството ни, действате на този принцип, не се учудвам, че всичко върви по мед и масло. Няма защо да се притесняваш — ухили се той. — Лично аз няма да предприема нищо, но животът в тази страна стана чудесен. Е, утре ти предстои ранно ставане, а и тъстът ми е изморен.
След тези думи той пожела лека нощ и излезе от стаята. Двамата мъже не му отговориха. Ерлен отиде да спи на борда на кораба си. Ерлинг Видкюнсьон повъртя чашата в ръце.
— Кашлица ли имате? — попита той, за да наруши неловкото мълчание.
— Да, възрастните хора се простудяват много бързо. Скъпи ми господине, нас ни мъчат безброй неразположения за които вие, младите, дори не подозирате — усмихна се Лавранс.
Отново настъпи мълчание. Ерлинг Видкюнсьон промърмори под нос:
— Явно всички смятат, че кралството е обречено. Преди шест години в Осло мислех, че знатните хора, призвани да служат на короната, имат силна воля да се укрепи кралската власт. Разчитах на това.
— Според мен сте били на прав път, но сам отбелязахте, че всички сме свикнали да търсим опора в краля. Сега той е дете и прекарва половината от времето си в чужда страна…
— Така е. Понякога си мисля, че не може да бъдем толкова черногледи; положението ни сигурно има и добра страна. В миналото, когато кралете ни се държаха като жребци, имаше изобилие от хубави кончета. Нужно бе само селяните да си изберат най-силния боец…
— Вярно, вярно — позасмя се Лавранс.
— Нали преди три години говорихме по въпроса, Лавранс Бьоргюлфсьон. Тогава тъкмо се прибирахте от поклонението си в Шовде и бяхте навестили роднините си в Гаутлан.
— Помня, че ме удостоихте с честта да ме потърсите…
— Лавранс, няма нужда да се държите толкова изискано — нетърпеливо махна с ръка Ерлинг. — Стана, както казах — мрачно установи той. — Няма кой да събере смелчаците в страната. Изтъкват се най-лакомите, докато в копанята все още е останало това–онова. А онези, дето се стремят да спечелят власт и богатства с почит и слава, както дедите ни някога, не посягат към благата.
— Така изглежда. Всеки пълководец олицетворява определено понятие за чест.
— Ако е така, значи моето име не се слави като особено почтено — сухо отбеляза Ерлинг. — А вие страните от всичко, което би прославило името ви, Лавранс Бьоргюлфсьон…
— Така стана, откакто се ожених, господине. Задомих се твърде млад, а съпругата ми е болнава и не обича да е сред много хора. Пък и обстановката в Норвегия май не влияе благотворно на рода ми. Синовете ми си отидоха съвсем малки, а от племенниците ми едва един доживя до зряла възраст.
Лавранс веднага съжали за думите си. И Ерлинг Видкюнсьон не бе пощаден от скръб по изгубена челяд. Дъщерите му растяха здрави, но от мъжките рожби му остана само един-едничък син, а и за него се говореше, че бил с крехко здраве.