Той често отсъстваше от къщи и се случваше да взема със себе си дъщеря си Маргрет. Възпитанието на девойката открай време се бе превърнало в ябълка на раздора между двамата съпрузи. Кристин не си позволяваше да изрече на глас опасенията си за Маргрет, но Ерлен отлично се досещаше какво е мнението на жена му, а и на всички останали. Непрекъснато се стараеше да отглежда и възпитава дъщеря си като законородено свое дете. Хората я приемаха радушно, когато баща й и мащехата й я водеха със себе си. На сватбата на Рамборг Маргрет беше една от шаферките и носеше златен венец над разпуснатите си коси. Много жени възроптаха, но Лавранс ги убеди да си замълчат, а и Симон им забрани да изразяват несъгласието си пред Ерлен или да обиждат девойката. Каква вина носи едно красиво дете за нерадостната си участ? Кристин обаче прозря намеренията на Ерлен. Той искаше да омъжи Маргрет за знатен мъж и се надяваше да осъществи плановете си благодарение на положението, което си бе извоювал, въпреки че момичето беше заченато в прелюбодеяние и съществуваше нищожна вероятност да й осигури неоспорими права. Замисълът на Ерлен вероятно би бил осъществим, ако хората вярваха в способностите му да съхрани и умножи властта и богатствата си, но макар той да се радваше на всеобща симпатия и уважение, никой не очакваше благополучието в „Хюсабю“ да трае още дълго. Кристин се опасяваше, че плановете на съпруга й да намери знатен жених за дъщеря си ще се провалят. Тя не изпитваше силна любов към Маргрет, но й съчувстваше и със страх в сърцето очакваше деня, когато надеждите на високомерното момиче, старателно подхранвани от баща й, ще претърпят крах, ако се види принудена да се задоволи с по-беден съпруг и доста по-различни условия на живот от онези, с които бе свикнала в бащиния си дом.
Точно на Сретение Господне в „Хюсабю“ пристигнаха трима мъже от „Формо“. Пресекли планината на ски. Носеха на Ерлен скръбна вест от Симон Андресьон. Симон пишеше, че тъстът им бил тежко болен и най-вероятно нямало да го бъде. Лавранс молел Ерлен да дойде в Сил, ако има възможност, защото искал да обясни на зетьовете си за какво ще трябва да се погрижат след смъртта му.
Ерлен погледна крадешком съпругата си. Снагата й вече се беше наляла, но лицето й беше много бледо и изпосталяло. Кристин му се струваше много потисната. Очите й сякаш постоянно плуваха в напиращи да рукнат сълзи. Разкая се за поведението си през зимата. Не биваше да й се сърди, задето се гневи за необясними неща. Кристин отдавна знаеше за болестта на баща си и спотаената мъка я глождеше непрекъснато.
Сам Ерлен щеше да измине пътя до „Йорун“ много бързо на ски през планината. Но ако вземеше съпругата си, пътуването се очертаваше дълго и досадно. Налагаше се да изчака тинговете по оръжейните въпроси през постите и да свика арендаторите си на съвещание. Имаше и други дела за уреждане. Докато дойдеше време да потеглят, щеше да наближи денят за раждането. А и на Кристин морето никак не й понасяше дори и когато беше здрава. Но Ерлен нито за миг не допусна мисълта, че Кристин няма да види баща си преди смъртта му. Вечерта си легнаха и той попита жена си дали ще понесе пътуването.
Кристин се разрида в обятията му, благодарна за разбирането му и изпълнена с разкаяние заради проявената към него враждебност през зимата. Той изпита чувството, че търпението му е възнаградено. Ерлен се размекна и разнежи, както винаги, когато бе ставал причина за скръбта на някоя жена и му се налагаше да я гледа, докато излива мъката си пред него. Затова понасяше безропотно капризите на Кристин. Току-що каза, че няма да вземат децата, но майката възрази. Нокве бил вече голям и би извлякъл поука, ако присъства на кончината на дядо си. Ерлен се възпротиви. После Кристин се разтревожи за Ивар и Скюле: били твърде малки да ги остави на слугините. Ерлен не отстъпи. Кристин продължи. Гауте бил любимецът на Лавранс. Ерлен не се пречупи. И без това щели да създадат достатъчно грижи на родителите й. Рагнфрид гледала мъжа си на смъртен одър, а сега щяла да се тревожи и за родилка. Освен това на двама им с Кристин предстояло тежко прибиране с новороденото. Имала две възможности: или да остави детето за отглеждане в някое стопанство на Лавранс, или самата тя да остане в „Йорун“ до лятото, но в такъв случай Ерлен щял да се прибере у дома по-рано. Той й изтъкваше разумните си доводи и повтаряше казаното, като се стараеше да говори овладяно и убедително.