Сети се, че трябва да набави от Нидарус някои неща, нужни на Рагнфрид за погребалния ритуал: вино, восък, жито, просо. В крайна сметка на път тръгнаха само двамата и пристигнаха в дома на Лавранс в деня преди празника на света Гертруда в средата на март.
Престоят на Кристин в „Йорун“ не протече според очакванията й.
Нали уж трябваше да се радва, задето има възможността да види баща си за последен път. Кристин си спомни как Лавранс грейна от щастие, когато пристигнаха, и как благодари на Ерлен от все сърце. Това наистина я зарадва, но после се почувства някак непотребна и я заболя.
До раждането оставаше едва месец и баща й забрани най-строго да се включва в грижите за него. Нощем не й позволяваха да бди над леглото му заедно с останалите, а майка й не й позволяваше да върши и най-леката домакинска работа, та да облекчи нея и слугите. Кристин прекарваше целия ден при баща си, но почти не оставаха насаме. В имението непрекъснато идваха гости — приятели, желаещи да видят Лавранс Бьоргюлфсьон за последен път. Той се радваше на посещенията, независимо че те го изтощаваха. Разговаряше весело и сърдечно с всички — жени и мъже, бедни и богати, млади и стари. Благодареше им за приятелството и ги молеше да го споменават в молитвите си. Дано даде Бог да се намерим в деня на щастието! През нощта, когато над Лавранс бдяха само най-близките, Кристин лежеше на горния етаж, вторачена в мрака, и не можеше да заспи, защото се измъчваше от мислите за кончината на баща си и за несправедливостта и злобата на собственото си сърце.
Краят на Лавранс наближаваше неудържимо. Той още се движеше, докато Рамборг роди. Рагнфрид се прибра от „Формо“. Заведоха го да види дъщеря си и новородената си внучка. Кръстиха я Юлвхил. Веднага след това Лавранс легна и вече не стана от постелята.
Сложиха болния върху пейката в голямата стая на първия етаж, защото от издигнатата част на леглото под главата Лавранс получаваше световъртеж; пристъпи на немощ и сърдечни спазми. Вече не смееха да му пускат кръв. През есента и зимата се налагаше да го правят прекалено често и Лавранс заболя от малокръвие. Ядеше и пиеше съвсем малко.
Фините, красиви черти на баща й се бяха изострили, а загарът върху обгорялото му от слънцето лице изчезна. Кожата пожълтя като кост, а кръвта се отдръпна от устните и клепачите му. Гъстата му руса, прошарена коса — неподстригвана, повехнала и безсилна — покриваше сините шарки на възглавницата. Най-голяма промяна у Лавранс претърпя грубата, сивкава, къса брада, покриваща долната част на лицето му и дългия му широк врат, където сухожилията изпъкваха подобно опънати струни. Като здрав Лавранс винаги се бръснеше най-старателно преди всяка литургия. Сега тялото му бе съвсем изпосталяло и напомняше скелет, но той твърдеше, че му е добре, ако лежи и не се движи. Винаги изглеждаше бодър и весел.
Слугите в „Йорун“ колеха животни, варяха бира и печаха хляб за помена. Простираха чаршафи и ги наглеждаха. Стараеха се да приключат с всички задължения, за да осигурят на Лавранс тишина и спокойствие, преди да започне сетната битка със смъртта. Болният слушаше с оживление как вървят приготовленията на последната му гощавка. Тя не биваше да отстъпва на всичките други пиршества, организирани в дома му. Лавранс държеше да напусне „Йорун“ като почтен и достоен господар. Един ден пожела да доведат в стаята му двете крави, които щяха да вземат с траурното шествие след смъртта му като дарове за отец Айрик и отец Сулмюн. Слугите изпълниха волята му. Цяла зима даваха на добичетата двойна дажба и те станаха хубави и се угоиха като крави след обилна паша през лятото, въпреки че още беше пролет и фуражът не достигаше. Лавранс се смя с цяло гърло, когато едната се изпусна на пода, но се притесни да не би съпругата му да се измори прекалено. Преди да дойдат в „Йорун“, Кристин се смяташе за чевръста къщовница. Така я определяха жените из околността. Но в сравнение с майка си се почувства пълна некадърница. Никой не проумяваше как Рагнфрид съумява да свърши толкова много работа и същевременно да стои почти неотлъчно до мъжа си. Стопанката бдеше над постелята му всяка нощ.