— Това легенда ли е? — попита Кристин.
— Никога не съм чувала подобна легенда. Според мен баща ти си го съчини. Нали се сещаш, че той непрекъснато измисляше разни приказки, докато си играехте заедно?
— Да, спомням си.
— Придружих го до камъка на джуджето в гората. Той настоя да се прибирам и вървя с мен до разклона. През смях се закани да не ме пуска да бродя сама из гората, и то след залез-слънце. Спряхме на кръстопътя. Обвих врата му с ръце. Стана ми мъчно, задето не мога да се прибера в родния ми дом. Така и не успях да свикна със „Скуг“ и постоянно копнеех за Гюдбранската долина. Лавранс ме утеши. Накрая обеща: „Ако се върна и те намеря с новородения ми син на ръце, ще изпълня едно твое желание, стига да е по силите ми.“ И аз го помолих да се преместим да живеем в наследственото ми имение. Той не се зарадва на молбата ми и рече: „Как не се сети да поискаш нещо по-голямо!“. Позасмя се, а аз си помислих, че никога няма да ми угоди. Струваше ми се съвсем разбираемо да ми откаже. Знаеш какво се случи с най-малкия ти брат, Сигюр. Живя по-малко от час. Халвар едва успя да го кръсти, и той издъхна. Баща ти се прибра в една ранна утрин. В Осло му обадили какво нещастие сполетяло дома ни и той веднага препуснал към „Скуг“. Аз още не можех да се надигна от постелята: бях смазана от скръб. Струваше ми се, че никога повече няма да намеря сили да стана на крака. Бог да ми прости, че когато те доведоха при мен, се обърнах към стената и отказах да те видя, клето мое дете. Лавранс приседна в края на леглото, преди да си свали връхната дреха и меча, и каза, че ще опитаме да живеем в „Йорун“, дано се почувстваме по-добре. Ето така напуснахме „Скуг“. Вероятно сега разбираш защо не искам да живея тук, след като Лавранс си отиде.
Рагнфрид се приближи до дъщеря си с детето на ръце и го сложи върху гърдите на майката. Отметна копринената завивка, която през деня разстилаха върху леглото, сгъна я и я остави настрана. После погледна дъщеря си и докосна дебелата й тъмноруса плитка, провесила се между белите й гърди.
— Баща ти често ме питаше дали си запазила дългата си красива коса. Доставяше му неописуема радост да му разказвам, че не си изгубила хубостта си въпреки многото си деца. През последните години Лавранс се гордееше с теб, защото си станала чевръста стопанка и красива, здрава майка на прекрасни мъжки рожби.
На няколко пъти Кристин едва преглътна сълзите си.
— А на мен, майко, татко често ми повтаряше, че ти си най-добрата съпруга за него. Искаше да ти го кажа — Кристин млъкна смутена.
Рагнфрид се засмя тихо:
— Не е имало нужда баща ти да кара друг да ми предава обяснението му в любов — погали главата на бебето и ръката на дъщеря си, прегърнала малкия Лавранс. — Но сигурно така е пожелал… Мила Кристин, никога не съм гледала с лошо око на твоята обич към баща ти. Напълно разбираемо и нормално е да си го обичала повече от мен. Като малка беше толкова миловидна и красива, че направо не вярвах как Господ ми позволи да те задържа. Но тогава мислех повече за изгубените си деца, отколкото за живите — Рагнфрид седна в края на леглото. — В „Скуг“ станах свидетел на по-различни обичаи. Не си спомням например баща ми да ме е целувал. Целуна майка ми, когато тя почина. Мама целуваше Гюдрюн по време на литургия, защото сестра ми се намираше най-близо до нея. После Гюдрюн целуваше мен. Иначе нямахме такъв обичай… В „Скуг“, когато се върнехме от църква, след като сме вкусили от Тялото Христово, и слезехме от конете на двора, Бьоргюлф целуваше синовете си и мен по бузата, а ние му целувахме ръка. После семейните двойки допираха устни и се ръкувахме с всички от имението, присъствали на службата. Пожелавахме си да сме се поучили след взетото причастие. Лавранс и Осмюн много често се отблагодаряваха на баща си за подаръци именно като му целуваха ръка. Когато Бьоргюлф или Инга влезеха, синовете им ставаха и сядаха едва когато стопаните им разрешат. Първоначално на мен тези порядки ми се струваха глупави, заимствани от чужда култура. Но после с баща ти изгубихме синовете си, а години наред треперехме над Юлвхил. С течение на времето започнах да оценявам, задето родителите на Лавранс са го възпитали да бъде благ и любвеобилен към близките си.