— А татко не успя ли да види Сигюр? — попита след малко Кристин.
— Не — отвърна Рагнфрид. — И аз не го видях жив.
— И все пак ми се струва, майко, че си имала много поводи за радост през живота си.
По бледото лице на Рагнфрид рукнаха сълзи.
— Така е, слава на бога. Право думаш.
Детето заспа на майчината гръд. Рагнфрид го взе внимателно и го сложи в люлката. Закопча ризата на Кристин с малката брошка, погали я по бузата и й пожела лека нощ. Кристин вдигна ръка да я спре.
— Майко — умолително подхвана тя.
Рагнфрид се наведе, притегли я в обятията си и я разцелува. От смъртта на Юлвхил не беше проявявала такава майчинска нежност.
На следващия ден Кристин стоеше зад ъгъла на голямата къща, загледана в склоновете отвъд реката. Времето беше приказно хубаво. Носеше се аромат на кълнове, а отвсякъде долиташе ромон на волни потоци. Горичката и поляните се бяха раззеленили.
Там, където пътят лъкатушеше над „Лаугарбрю“, блестеше свеж, лъскав килим: миналата година Юн изгори малката гора и зася мястото с ръж.
Оттам Кристин най-добре щеше да види траурната процесия.
Върволицата минаваше под канарата в горната част на свежата ръжена нива.
Различи фигурите на свещениците начело на процесията. Плътно зад тях яздеха клисарите с кръстове и восъчни свещи. Не виждаше пламъците в ясния ден, а свещите й приличаха на тънки бели черти в далечината. Следваха двата коня с ковчега на баща й, поставен на носилка между тях. В дългата върволица съзря Ерлен на черния му кон, майка си, Симон, Рамборг, роднини, приятели.
За кратко чуваше ясно песента на свещениците въпреки бученето на Логен, но после гласовете им заглъхнаха в клокоченето на реката и в бълбукането на пролетните потоци по склоновете. Кристин остана загледана в далечината дълго след като и последният товарен кон се изгуби от погледа й.
III
Ерлен Никулаусьон
1.
След по-малко от две години от смъртта на Лавранс Бьоргюлфсьон, в началото на зимата на 1332-а година, се спомина и Рагнфрид Иваршдатер. Разстоянието между Хамар и Скаун е голямо, затова когато в „Хюсабю“ разбраха за смъртта й, Рагнфрид лежеше в земята вече повече от месец. Но през първата неделя след Великден Симон Андресьон пристигна в имението на Ерлен и Кристин, за да обсъдят разни подробности относно наследството на Рагнфрид. Сега Кристин Лаврансдатер притежаваше „Йорун“ и се договориха Симон да наглежда земите й и да контролира арендаторите й. Симон управляваше имотите на тъщата си в долината, докато Рагнфрид живееше в Хамар.
Точно по това време на Ерлен му се струпаха куп неприятности, свързани с дейността му на областен управител. Миналата есен селянинът Хунтюв от Фурбрайд в долината Упдал уби съседа си, защото нарекъл жена му вещица. Съселяните на убиеца го завързаха и го заведоха при управителя. Ерлен го затвори в таванско помещение. Но когато зимата стана много люта, Ерлен пусна затворника на свобода сред слугите си. Едно време Хунтюв беше част от екипажа на „Маргигрен“ и показа завидно мъжество. Ерлен изпрати писмо с молба краля да отмени строгата присъда, та Хунтюв да може да се разхожда на свобода без опасност за живота си. Ерлен се постара да представи осъдения в най-добрата му светлина и когато Юлв Халдуршон лично гарантира, че Хунтюв ще се яви на тинга в долината на Оркла навреме, Ерлен пусна селянина да се прибере за Коледа. Хунтюв и жена му тръгнали към долината на река Дрива, за да погостуват на тамошния ханджия, с когото ги свързвала роднинска връзка, но по пътя изчезнали. Според Ерлен двамата загинали в разразилата се тогава виелица, ала мнозина се съмняваха, че просто са офейкали и сега хората на областния управител няма да успеят да ги хванат. Освен това заваляха нови обвинения срещу изчезналите съпрузи. Преди няколко години Хунтюв убил мъж в планината и заровил трупа му под купчина камъни, защото онзи одрал гърба на кобилата му. Вече не остана колебание, че жената на Хунтюв се е занимавала с магьосничество.
Свещеникът в Упдал и наместникът на архиепископа се заловиха да проверяват каква доза истина съдържат слуховете за магьосници. В резултат от разследването наяве излязоха доста неприятни подробности за начина, по който хората на много места в долината на Оркла пренебрегват повелите на християнската религия. Привикаха хора от крайните общини, от Ренабю, от гората в долината Упдал и по-специално един старец от залива Бюд да се явят, за да получат присъдата си от архиепископа в Нидарус. И в това начинание Ерлен не се включи с усърдие, та хората започнаха да го одумват. Разнесе се грозна мълва и за Он, стареца, който живееше до езерото под „Хюсабю“ и можеше да се смята почти за част от имението на Ерлен. Он се занимавал с руни и заклинания, а в стаята си държал изображения на странни идоли и им принасял жертви. Претърсиха жилището му, но не откриха нищо. Ерлен и Юлв Халдуршон са били при стареца, когато е издъхнал, и сигурно са поразчистили това-онова преди идването на свещеника, усъмниха се хората. Сетиха се, че някога лелята на Ерлен бе обвинена в магьосничество, прелюбодеяние и убийство на съпруга си, но Осхил Гаутесдатер беше твърде умна и хитра, а и разполагаше с подкрепата на влиятелни приятели. Затова не я сполетя беда. Хорската мълва не подмина и миналото на Ерлен: като млад той живял доста разюздано и дори дръзнал да се противопостави на църковното проклятие.