Появи се и архиепископът. До почетното място го съпроводиха двама мъже и наредиха възглавници около Негово Високопреосвещенство. Симон виждаше Айлив Дребния за пръв път. Архиепископът приличаше на немощен старик и трепереше от студ, въпреки че бе облечен в кожух и носеше обточена с кожа шапка. Ерлен му представи Симон, който падна на едно коляно, когато се наведе да целуне пръстена на Айлив. И Ерлен долепи почтително устни до украшението на ръката му.
Повикаха Ерлен да се изправи пред архиепископа, след като Негово Високопреосвещенство отдели време да поговори с присъстващите на различни теми. С благопристойното си поведение Ерлен му засвидетелства почтителността си, но отговаряше доста лековато на въпросите, задавани му от един каноник. Изражението на областния управител остана смело и невинно.
Потвърди, че в продължение на много години до ушите му стигали слухове за магьосници, но докато при него не се яви човек с молба да отсъди по повод на конкретна случка, Ерлен не се чувствал длъжен да проверява всички клюки, разпространявани от жените в околността. Според Ерлен разследването и преценката дали има основания да се повдигнат обвинения било задължение на свещеника.
Попитаха го дали старецът, живял в „Хюсабю“, се е опитвал да прави магии.
Ерлен се усмихна:
— Он често се перчеше с дарбите си, но никога не съм виждал доказателства за изкуството му. Още като дете съм го чувал да разказва за магьосници, но винаги съм смятал приказките му за безобидни измислици и шеги. Брат ми Гюнюлф и нашият свещеник отец Айлив са го разпитвали неведнъж, но явно не са открили смущаващи факти, щом не са предприели нищо. А и човекът не пропускаше служба и си казваше християнските молитви. Никога не съм вярвал на слуховете за дарбата на Он, а откакто на север станах свидетел на разни лапландски магии и заклинания, осъзнах, че в сравнение с тях хвалбите на стареца са просто детски шеги.
Свещеникът поиска да разбере дали Ерлен е вземал от Он предмети, които да му донесат късмет в любовта.
— Да — веднага кимна с готовност Ерлен и се усмихна. — Май тогава бях на петнайсет, значи преди двайсет и осем години. Он ми даде кожена кесия с малък бял камък и няколко изсушени части от животни. И тогава не хващах вяра на такива дивотии. На следващата година, когато отидох да служа в кралския двор, я подарих. С останалите младежи бяхме на сауна в града. Докато се веселяхме, реших да им покажа магическата кесия. После при мен дойде един от пажовете с молбата да я купи. Размених я срещу хубаво бръснарско ножче.
Попитаха го за името на въпросния паж.
Първоначално Ерлен не искаше да издаде кой е, но архиепископът лично го насърчи да говори. Ерлен вдигна очи, а в тях пробяга игриво пламъче.
— Ивар Омюнсьон.
По лицата на присъстващите се изписа странно оживление. От устата на Гюторм Хелгесьон се изтръгнаха няколко сподавени изсумтявания. И Айлив едва сдържаше усмивката си. Тогава, със сведени клепки и прехапал долната си устна, Ерлен се осмели да предположи:
— Господарю, надявам се да не смущавате покоя на този съвестен рицар заради тази стара история. Както вече споменах, никога не съм вярвал на такива бабини деветини и не съм забелязал животът на някой от нас да се е променил съществено, след като му дадох кесията.
Гюторм избухна в гръмогласен смях и останалите прихнаха един след друг. Архиепископът се смееше сподавено, кашляше и клатеше глава. За никого не беше тайна, че Ивар има повече желание, отколкото късмет в някои начинания.
Не след дълго един от канониците спря да се смее и призова останалите да преминат към сериозните занимания. С малко остър тон Ерлен попита дали някой е повдигнал обвинение срещу него. Доколкото му било известно, го извикали на разговор, не на разпит. Продължиха да му задават въпроси, но Гюторм Хелгесьон на няколко пъти избухна в едва сдържан смях и смути работата на разпитващия.
На следващия ден, когато Ерлен и Симон напуснаха „Ранхайм“ и поеха към дома, Симон отвори дума за срещата. Посъветва Ерлен да не приема случилото се твърде лековато. Симон забелязал, че някои от големците с удоволствие биха му устроили капан, стига да им се удаде възможност.
Ерлен се съгласи с него. На север повечето от влиятелните мъже подкрепяха ръководителя на кралската канцелария. Изключение правеше епископът. В негово лице Ерлен имаше верен сподвижник. Но действията на Ерлен не излизаха от рамките на закона. По всички юридически въпроси той се допитваше до дякона в „Хюсабю“, Кльонг Аресьон, известен като изключително вещ в правните казуси. Ерлен заговори сериозно, усмихна се съвсем бегло само когато отбеляза, че едва ли някой е очаквал от него да държи делата си под контрол — нито скъпите му приятели в околността, нито господата от кралския съвет допускат подобно нещо. Впрочем Ерлен изрази съмнение дали ще запази длъжността си на областен управител, ако се променят условията, наложени по време на управлението на Ерлинг Видкюнсьон. След смъртта на тъста и тъщата си Ерлен се намирал в положение, което не изисква да търси благоволението на големците, сдобили се с власт след обявяването на краля за способен да изпълнява задълженията си.