Сътрапезницата на Сюнива поиска и тя да види ябълката и посегна да я вземе, но Сюнива не й позволи. Двете жени започнаха да се мушкат в ребрата със смях и закачки. Ерлен успокои госпожа Ейвур. Обеща да направи такава ябълка и за нея. Не след дълго всички гостенки държаха по една ябълка от Ерлен, изрисувана по думите му с любовни руни.
— Няма да ти стигнат силите да изпълниш всичките си обещания, момко — подвикна някой.
— Ами че няма да ги изпълнявам. Вече ми е минало времето — отвърна Ерлен и всички се засмяха дружно.
Тогава исландецът Кльонг разгледа една от ябълките и обясни, че това не били руни, а безсмислени знаци. Той щял да му покаже как се изсичат истински руни. Ерлен понечи да го спре:
— Недей! Иначе ще поискат да те вържа и да не те пусна повече, Кльонг, понеже без теб съм загубен.
По време на цялата тази дандания най-малкият син на Кристин и Ерлен влезе в стаята. Лавранс Ерленсьон, вече навършил две години, представляваше изключително красиво дете — светло и пълничко, с копринено меки руси къдрици. Жените от външната пейка веднага грабнаха детето и започнаха да го предават една на друга. Доста почерпени и развеселени, те прекаляваха с грубоватите ласки. Кристин, седнала до стената на почетното място с мъжа си, поиска да й дадат детето, защото малкият хленчеше и протягаше ръце към нея, но жените изобщо не реагираха на молбата й.
Изведнъж Ерлен прескочи масата и грабна сина си, който вече пищеше, докато Сюнива и Ейвур направо се сбиха коя да го вземе и го дърпаха. Бащата притисна детето в обятията й, заговори му утешително, но понеже малкият продължаваше да плаче, Ерлен започна да тананика, разнасяйки го напред-назад в полумрака. Сякаш напълно забрави за гостите си. Русата главица на детето лежеше отпусната върху рамото на бащата. От време на време Ерлен милваше с полуотворените си устни детската ръчичка, опряна в гърдите му. Известно време бащата разнася така детето. После влезе слугинята, която го наглеждаше и отдавна трябваше да го е сложила да спи.
Някой от гостите подкани Ерлен да изпее нещо, та да потанцуват. Стопанинът се славеше с хубавия си глас. Първоначално той отказа, но поразмисли и се приближи до дъщеря си, седнала на пейката. Прегърна я и рече:
— Хайде, Маргрет, ела да танцуваш с баща си!
В този момент пред Ерлен се изпречи младеж и хвана девойката за ръка.
— Маргит ми обеща тази вечер да танцува с мен…
Ерлен обаче вдигна дъщеря си на ръце и я остави от другата си страна.
— Имаш си жена — танцувай с нея, Хокон. Когато бях младоженец като теб, не ми се е случвало да танцувам с други моми…
— Ингебьорг се измори, а аз обещах на Хокон да танцуваме, тате — обади се Маргрет.
Симон Андресьон нямаше желание да танцува. Известно време наблюдаваше празненството, а погледът му от време на време се спираше върху Кристин. Докато слугините й разтребваха и бършеха масата и носеха още питиета и чуждоземни ядки, стопанката стоеше права до трапезата. После се настани до камината и се заговори с един свещеник. След малко и Симон се присъедини към двамата събеседници.
В разгара на веселбата Ерлен се приближи към съпругата си:
— Ела да танцуваме, Кристин — умолително протегна ръка той.
— Изморена съм — вдигна очи тя.
— Симон, ти я покани на танц. На теб няма да ти откаже.
Симон се надигна от мястото си и й подаде ръка, но тя поклати глава:
— Не ме кани, Симон. Много съм изморена…
Ерлен остана видимо разочарован от отказа на съпругата си. Върна се при танцуващите, хвана се за ръката на госпожа Сюнива и подвикна на Маргрет да им попее.
— Кой е младежът, който танцува до заварената ти дъщеря? — попита Симон.
Намираше нещо смущаващо в лицето на младия мъж въпреки снажната му снага, свежия слънчев загар на лицето, хубавите зъби и блестящи очи, твърде приближени едно до друго. Младежът имаше голяма, волева уста и брадичка, но нагоре, към челото, лицето му се стесняваше. Кристин обясни, че младият мъж бил Хокон Айндридесьон от „Гимсар“, внук на Туре Айндридесьон, областен управител в долината на река Гаула. Хокон се оженил съвсем скоро за дребничката красавица, седнала на коленете на лагман Улав. Той бил неин кръстник. Симон забеляза тази жена още в началото на тържеството, защото напомняше на първата му съпруга, макар и да не притежаваше красотата на Халфрид. След като разбра, че помежду им има роднинска връзка, се приближи до Ингебьорг, поздрави я и седна да си поговорят.