Ерлен започна да се грижи по-старателно за двамата си по-големи синове; Нокве и Бьоргюлф вече можеха да пътуват с него. Симон забеляза, че Кристин не се радва особено на промяната в поведението на бащата. Майката се боеше от лошото влияние на Ерлен и слугите му върху момчетата. Най-често съпрузите си разменяха остри забележки заради децата и макар да не избухваха свади, на Симон му се струваше, че разправиите минават границите на приличието, и то най-вече по вина на Кристин. Ерлен кипваше бързо, но в думите на съпругата му прозираше дълбоко спотаено и непреодолимо озлобление срещу него. Веднъж Кристин се оплака от Нокве: сторил някаква беля. Бащата обеща да проведе сериозен разговор със сина си, ала Кристин продължи да му натяква и Ерлен й кресна ядосано, че няма намерение да бие порасналия си син заради прищевките на слугите.
— Прав си. Вече е късно да го понатупаш. Ако го беше правил, когато Нокве беше малък, сега щеше да те слуша. Тогава обаче ти нехаеше какво става със сина ти.
— Напротив. Просто ми се струваше по-нормално да ходи по петите ти. Не е мъжка работа да биеш сополиво хлапе, дето още има мляко по устата.
— Миналата седмица беше на друго мнение — язвително отвърна огорчената Кристин.
Ерлен замълча. Стана и излезе от стаята. Симон прецени постъпката на Кристин като доста неподходяща. Тя намекваше за скорошна случка. Предишната седмица Ерлен и Симон се прибираха в имението на конете си и малкият Лавранс изтича пред тях с дървен меч в ръка. Тичайки покрай коня на баща си, момчето удари жребеца с меча по крака. Добичето се вдигна на задните си крака, а детето се озова под него. Ерлен отстъпи назад и блъсна коня настрани. Хвърли брадвата на Симон и вдигна малкия на ръце, изгубил ума и дума от уплаха. Но когато видя, че детето се е отървало напълно невредимо, го преметна на лявата си ръка, грабна дървения меч и започна да налага Лавранс по голото дупе: на малкия още не му обуваха панталони. Обзет от силната емоция, Ерлен не съзнаваше с каква сила удря. Дупето на малкия стана синьо-зелено. После цял ден се мъчи да се сдобри със сина си, но Лавранс се цупеше, ходеше непрекъснато след майка си и замахваше заканително срещу баща си, сякаш да го удари. Вечерта сложиха Лавранс да спи в съпружеското им легло — малкият още бозаеше от майка си — и Ерлен остана да бди над детето цяла вечер. От време на време докосваше спящото момче и се вглеждаше в личицето му. Ерлен сподели на Симон, че от синовете си обича най-много Лавранс.
Ерлен пое към летните тингове, а Симон тръгна към дома си. Препускаше стремглаво на юг, към долината на река Гаула; под копитата на коня му хвърчаха искри. Само когато се изкачваха по стръмнини, забавяха малко ход. Слугите го попитаха защо иска да вземе за два дни разстояние, което се изминава за три. Симон се засмя:
— Защото ми домъчня за „Формо“.
След дълго отсъствие винаги му домиляваше за дома. Симон обичаше родния си край и дойдеше ли време да се прибира, препускаше с радост към имението си. Но като че ли за пръв път копнееше толкова силно по долината, по „Формо“ и малките си дъщери. Жадуваше и за Рамборг. Струваше му се необяснимо защо се чувства така, но преживяванията в „Хюсабю“ го потиснаха и сякаш вече бе изпитал на собствен гръб безпокойството на животните пред приближаващата се буря.
2.
Цяло лято Кристин чуваше в ума си разказа на Симон как е починала майка й.
Рагнфрид Иваршдатер си отишла от този свят съвсем сама. До нея нямало никого, когато издъхнала, освен една слугиня, но тя спяла. Кристин не намираше за успокоителни уверенията на Симон, че Рагнфрид е посрещнала смъртта си подготвена. Сякаш посредством Божията намеса няколко дни преди кочината си майка й почувствала силна потребност да вкуси тялото на Спасителя, изповядала се и получила опрощение от манастирския йеромонах, който бил неин духовен пастир. Рагнфрид не преживяла мъки преди смъртта си. Симон видял тленните й останки. Представлявали смайваща гледка. След сетното си дихание Рагнфрид се разхубавила. Близо шейсетгодишна, лицето й отдавна беше осеяно с бръчки, но Симон я описа като напълно преобразена, подмладена, с гладка кожа. Приличала му почти на млада жена. Погребали я до мъжа й. Там се намираха и тленните останки на Юлвхил Лаврансдатер, донесени малко след смъртта на баща й. Над гробовете поставили голям каменен къс, разделен надве от красиво издялан кръст, а на лентата, опасваща камъка, изписали дълго стихотворение на латински, съчинено от приора на манастира. Симон обаче не помнеше надписа, защото не разбираше езика.