Още същата вечер след вечерня Кристин сподели на отец Айлив за разговора си с Маргрет. Опитваше се да разбере от лицето на свещеника дали действително се е случило нещастие. Спомни си блудната си младост и непроницаемото изражение на отец Айрик, докато той пазеше от доверчивите й родители греховната й тайна, заключена в гърдите му, а Кристин онемяваше от ужас, докато слушаше предупрежденията и заканите му. Спомни си и как показа на майка си подаръците на Ерлен от Осло, но след като стана негова законна годеница. Майка й запази спокойното си изражение, докато вземаше подаръците един по един, за да ги разгледа. Похвали ги и ги остави.
Кристин се чувстваше изплашена до смърт и отчаяна и не изпускаше Маргрет от очи. Ерлен забелязваше, че нещо тревожи съпругата му, и една вечер, след като си легнаха, я попита бременна ли е.
Кристин помълча и отвърна утвърдително. Ерлен я притегли нежно в прегръдките си и престана да я разпитва. Тя не посмя да му признае какво я мъчи в действителност. Ерлен й прошепна колко се надява да му роди дъщеря, ала Кристин не събра сили да реагира, вцепенена от страх при мисълта, че съвсем скоро Ерлен ще разбере какво щастие носят дъщерите на бащите си.
Няколко дни по-късно хората в „Хюсабю“ си легнаха доста пийнали и преяли преди предстоящите пости. Потънаха в дълбок сън. През нощта малкият Лавранс се събуди в леглото на родителите си и започна да плаче в полусън, търсейки майчината гръд. Кристин обаче се мъчеше вече да го отбие. Детето продължи да плаче, Ерлен се събуди, изсумтя сърдито и му даде мляко от чашата пред леглото. После го сложи да спи от другата си страна.
Кристин се унесе, но изведнъж усети как Ерлен отново се надигна от леглото. Все още сънена, го попита какво има. С неузнаваем глас той й прошепна да пази тишина, а после безшумно стана от постелята. Наметна си дреха. Кристин се подпря на лакът, но той я накара да легне и откачи меча си от куката над главата й.
Ерлен се движеше тихо като рис, ала Кристин разбра, че мъжът й се отправи по стълбите към спалнята на Маргрет над преддверието.
За миг стопанката притихна, омаломощена от тревожен страх. После се надигна, намери опипом долната си риза и роклята си в мрака и затърси обувките си по пода пред леглото.
От горния етаж се разнесе пронизителен женски писък. Прокънтя над цялото имение. Ерлен извика нещо. Кристин чу дрънченето на удрящи се един о друг мечове и трополене. После оръжията паднаха на пода, а Маргрет започна да крещи от ужас.
Кристин коленичи до огнището, свита на кравай, разбута жаравата с голи ръце и духна на въглените. Взе една запалена главня и я вдигна с разтреперани ръце. В тъмнината зърна как Ерлен направо скочи от спалнята на Маргрет, сякаш забравил, че има стълба. С оголен меч в ръка мъжът й се втурна през входната врата.
Момчетата започнаха да надничат от леглата си в мрака. Кристин се приближи до северното легло, където спяха двамата й големи синове, и им каза да си легнат и да затворят вратата. Ивар и Скюле също се надигнаха от пейката и замигаха изплашено и объркано срещу светлината. Майката ги накара да се мушнат в съпружеското легло и затвори вратата пред леглото. После запали свещ и излезе на двора.
Валеше дъжд. За миг, докато пламъкът на свещта се отразяваше в лъскавата поледица, Кристин забеляза колко народ се е струпал пред вратата на съседната постройка — къщата, където спяха слугите на Ерлен. После свещта угасна и за кратко се възцари пълен мрак, разпръснат от светилника на Юлв Халдуршон, който се зададе от къщата.
Юлв се надвеси над човешкото тяло, свито на топка върху неравния лед. Кристин коленичи и обърна лицето на мъжа към себе си. Оказа се младият Хокон от „Гимсар“. Намираше се в несвяст или вече беше мъртъв. Ръцете на Кристин се изпоцапаха с кръв. Двамата с Юлв сложиха Хокон да легне по гръб. Дясната му ръка бе отрязана до китката и от раната шуртеше кръв.
Стопанката погледна инстинктивно към плющящата под напора на вятъра капандура на втория етаж, където спеше Маргрет. Не се виждаше човек, но вероятно заради тъмнината.
Кристин коленичи в локвата и стисна китката на Хокон с всичка сила, за да спре кръвта. Забеляза, че са я наобиколили слугите на Ерлен, облечени кой с каквото бе намерил в бързината. После видя и пепелявото, изкривено от болка лице на Ерлен. Той избърса окървавения си меч с края на туниката си. Отдолу беше гол и крачеше бос.