— Някой да ми донесе превръзка! Бьорн, тичай да събудиш отец Айлив! Ще занесем Хокон в дома на свещеника.
Кристин грабна кожения ремък, който й подаде един слуга, и го стегна около ръката на Хокон. Ерлен се обади със суров и разгневен глас:
— Никой да не пипа ранения! Да сърба, каквото си е надробил!
— Мъжо, нали разбираш, че това е невъзможно — спокойно възрази Кристин, макар да се задушаваше от силните удари на сърцето си.
Ерлен удари меча си в земята.
— Да, нали не е твоя плът и кръв. Вече ми стана пределно ясно през всичките тези години.
Кристин се изправи.
— И въпреки това искам да потулим срама й, ако се намери начин — тихо отвърна тя. — Момчета — обърна се тя към наобиколилите ги слуги, — зная с каква преданост служите на господаря си. Сигурна съм, че няма да отворите дума за случилото се, преди той да ви обясни как се е стигнало до разправията с Хокон.
Мъжете обещаха да мълчат. Един от тях отиде дори по-далеч: събудил се от виковете на насилена жена, после някой скочил върху покрива на къщата им, но се подхлъзнал и се свлякъл на земята. Кристин го помоли да не разпространява историята си.
Отец Айлив дотича в двора. Ерлен се обърна и влезе вкъщи. Съпругата му се втурна с намерението да го догони. Ерлен тичаше по стълбите към горния етаж. Кристин хвана ръцете му.
— Ерлен, какво ще правиш с момичето? — попита задъхано тя, вторачена в обезумялото му лице.
Той мълчаливо се опита да я отблъсне, но тя не го пусна.
— Почакай, Ерлен, почакай! Става дума за детето ти! Няма как да си сигурен: мъжът беше облечен — отчаяно се помъчи да го разубеди тя.
Ерлен нададе оглушителен вик, пребледнял от ужас като мъртвец. Отговори й с груби думи и с глас, променен до неузнаваемост от непоносимата болка.
Кристин се бореше безмълвно с побеснелия мъж, който ръмжеше и скърцаше със зъби. Накрая все пак улови погледа му в полумрака.
— Ерлен, нека аз да вляза първо при нея. Не съм забравила деня, когато бях в същото положение като Маргрет.
Той я пусна и се облегна върху външната стена на малката стая, разтреперан като агонизиращо животно. Кристин запали свещ и тръгна по стълбите към спалнята на девойката.
Най-напред пламъкът освети меч върху пода, захвърлен недалеч от леглото, и отсечената ръка. Кристин свали кърпата от главата си и я хвърли върху следите от двубоя. Едва сега забеляза, че в бързината се е показала пред мъжете с небрежно наметната кърпа върху разпуснатата си коса.
Маргрет се беше свила в горната част на леглото, върху възглавниците, и гледаше свещта в ръцете на Кристин с широко отворени, обезумели от страх очи. Девойката придържаше чаршафите до гърдите си, но под златистите й къдрици се белееха голите й рамене. Стаята беше изпоцапана с кръв.
Заради огромното напрежение Кристин избухна в сълзи. Разтърси я гледката на красивото момиче и очите й, изпълнени с ужас.
— Майко, какво ще ми стори татко? — изкрещя Маргрет.
Кристин беше безсилна да заповядва на чувствата си.
Въпреки дълбокото съчувствие към девойката сърцето й се вледени в гърдите. Маргрет изобщо не попита какво е станало с Хокон. За миг си представи Ерлен, проснат на земята, баща й — надвесен над него с окървавен меч, а самата тя… Маргрет дори не бе помръднала от мястото си, за да разбере какво се е случило с любимия й. Девойката се хвърли в обятията й, разтърсвана от ридания и обезумяла от страх, но Кристин не успя да потисне пробудилото се презрение към дъщерята на Елине. Мащехата седна на леглото и се помъчи да успокои момичето.
След малко Ерлен се показа на стълбите, вече облечен. Маргрет нададе вик и се скри в прегръдката на Кристин. Стопанката вдигна очи към съпруга си. Изглеждаше й по-спокоен, но с пребледняло, променено до неузнаваемост лице. За пръв път външността на Ерлен отговаряше на възрастта му.
Той подхвана с равен глас:
— Кристин, слез долу и ме остави да поговоря насаме с дъщеря си.
Съпругата му се подчини. Внимателно се освободи от прегръдката на момичето, зави я до брадичката и излезе от стаята.
Облече си дрехите за през деня — тази нощ едва ли някой в „Хюсабю“ щеше да мигне повече — и се зае да успокоява изплашените деца и слугини.
На следващата сутрин валеше сняг. Слугинята на Маргрет си събра вещите в торба, метна я на гръб и напусна имението, обляна в сълзи. Стопанинът я изпъди с ругатни. Заслужавала да я одерат жива, задето предала така доверието на господарката си.