Докато Кристин приготвяше чеиза преди заминаването на заварената си дъщеря, Ерлен й каза:
— Май не си достатъчно здрава, за да пътуваш с нас?
— Ако искаш, ще дойда — отвърна тя.
— И защо да искам? Та ти никога не си се държала като майка, защо сега да го правиш? А и няма да вдигаме пищна сватба. Пък и госпожа Гюна от „Росвол“ и снаха й обещаха да дойдат в името на роднинската ни връзка.
И Кристин остана в „Хюсабю“, докато Ерлен Никулаусьон даваше дъщеря си за жена на Герлак Тидекенсьон.
3.
През лятото, преди Еньовден, Гюнюлф Никулаусьон се върна в манастира си. Ерлен се намираше в града заради Фростенския тинг. Изпрати вест на съпругата си, че Гюнюлф се е прибрал, и я попита ще намери ли сили да дойде да види девера си. Кристин не се чувстваше здрава, но въпреки това се реши да пътува. Ерлен я предупреди за съсипаното здраве на брат си. Начинанията на братята проповедници в Мункефиур не се увенчали с особен успех. Така и не успели да осветят църквата, която построили, защото архиепископът не се наемал да пътува на север в тези размирни времена. Налагало се непрекъснато да четат молитви до подвижен олтар. Накрая свършили хляба, виното, свещите и елея, необходими за богослуженията. Брат Гюнюлф и брат Аслак потеглили към Вълчия остров, за да донесат нужните провизии, но лапландците им направили магия и лодката се обърнала. Наложило се да прекарат три дни на малък скалист остров и се поболели. Не след дълго брат Аслак се споминал. По време на Великденските пости монасите във фиорда се разболели от скорбут, защото нямали нито пшенична храна, нито подправки за сухата риба. Епископ Хокон от Берген и магистър Арне, който оглавявал катедралния капитул в Нидарус, докато господин Пол чакал папската курия да го ръкоположи за епископ, разпоредил на оцелелите монаси да се приберат в манастирите си, а свещениците да поемат временно грижите за паството на Мункефиур.
Кристин очакваше Гюнюлф Никулаусьон да е остарял и въпреки това се ужаси от гледката. Още в деня след пристигането си тя отиде с Ерлен в манастира. Заведоха ги в приемната за посетители. Монахът влезе, превит одве. Венецът от коса, обрамчваща черепа му, бе побелял, а дълбоки бръчки набраздяваха тъмнокафявата кожа под хлътналите му очи. Оловносиви петна покриваха някога гладкото му бяло лице. Когато извади ръката си изпод расото и я протегна към Кристин, тя забеляза, че петната са се разпространили и там. Устните на Гюнюлф се разтегнаха в усмивка и откриха оределите му зъби.
Седнаха да поговорят, но Гюнюлф сякаш беше забравил да общува с хора. Призна го сам, преди гостите да си тръгнат, и отбеляза:
— Но ти, Ерлен, си все същият. Изобщо не си остарял.
Кристин съзнаваше колко плачевно изглежда самата тя. А Ерлен наистина блестеше с високата си стройна фигура, смуглата кожа и хубавите си дрехи. И все пак на Кристин той й се струваше по-различен. Учуди се, че Гюнюлф, който открай време се отличаваше с проницателност, не забеляза настъпилата промяна.
В края на лятото Кристин се качи заедно с госпожа Гюна от „Росвол“ в таванската стая, където държаха дрехите. Гостенката дойде в „Хюсабю“, за да помага на Кристин да роди седмото си дете. Двете жени чуха как Нокве и Бьоргюлф пеят песен с грубо и неприлично съдържание на двора, докато точат ножовете си. Момчетата грачеха колкото им глас държи.
Майката кипна, слезе при момчетата и им се скара много остро. Попита ги от кого са научили песента. В къщата на слугите ли са я чули? Кой мъж би изрекъл такива думи пред деца? Момчетата мълчаха упорито. Скюле се появи под стълбите и каза на майка си да не им прави забележка, защото научили песента от баща си.
Намеси се и Гюна:
— Нямате ли страх от Бога, та пеете такива цинизми и тревожите майка си? Нищо не се знае. Може тази вечер да заспите и утре да се събудите сирачета!
Кристин влезе мълчаливо в къщата.
После си легна, а при нея влезе Нокве. Хвана я за ръката, но не продума. Заплака съвсем тихо. Тя се помъчи да го успокои и да го разтуши с шеги. Помоли го да не тъжи и да не скърби. Щом е понесла шест раждания, ще понесе и седмото. Но момчето продължаваше да хлипа. Майка му позволи да легне до нея. Нокве обгърна шията й с ръце и притисна глава до гърдите й, но отказа да й признае какво го тревожи, въпреки че остана чак докато слугинята донесе вечерята.
Нокве, вече дванайсетгодишен, израсна едър за възрастта си и му се искаше да го възприемат като мъж, но носеше мека душа и майката забелязваше склонността му към детински прояви. Беше достатъчно голям да проумее в какво се състои нещастието, сполетяло заварената му сестра. Кристин се питаше дали синът й забелязва колко се е променил баща му.