— Преживях още по-силно унижение, когато на коледното тържество ме наруга, задето съм завила Маргрет с връхната си дреха в присъствието на жени от три области.
Ерлен мълчеше.
— И въпреки това смееш да ме упрекваш заради случилото се с Маргрет. Всеки път, когато се опитвах да я вразумя, тя тичаше при теб, а ти грубо ме караше да я оставя намира. Била твоя дъщеря, не моя…
— Никога не съм те упреквал! — задавено възрази Ерлен, докато се мъчеше да запази спокойния си тон. — Ако имахме дъщеря, щеше по-лесно да разбереш какво преживявам. Подобен позор е като нож, забит право в сърцето на бащата.
— Нали ясно ти показах, че отлично разбирам на какво си подложен — промърмори Кристин. — Достатъчно ми беше само да се сетя за лицето на баща ми…
— Случаят на Маргрет е по-тежък — спокойно възрази Ерлен. — Аз бях ерген, а онзи мъж е женен. Не съм бил обвързан… не и дотам да не мога да се освободя от оковите на брака.
— И въпреки това не се освободи. Спомняш ли си как се отърва в крайна сметка?
Ерлен скочи от мястото си и й удари плесница. После, ужасен от постъпката си, видя как на бялата й буза изплува червено петно. Кристин обаче не продума, очите й гледаха сурово. Детето в скута й започна да пищи. Тя го залюля на коленете си и се опита да го умири.
— Думите ти прозвучаха много обидно, Кристин — колебливо отбеляза той.
— Последния път, когато ме удари, носех детето ти в утробата си. Сега държа сина ти в обятията си — тихо рече тя.
— Имало ли е миг, в който да няма хлапе до полата ти? — изкрещя Ерлен, изгубил търпение.
Млъкнаха. Ерлен заснова напред-назад из стаята. Кристин занесе детето в малката стая и го сложи да легне. След малко на вратата се появи Ерлен:
— Не биваше да те удрям, Кристин. Иска ми се да можех да върна времето. Сигурно ще съжалявам за стореното дълго, както и миналия път. Но ти неведнъж си ме обвинявала, че бързо забравям. Може и така да е. Ти обаче помниш всички мои прегрешения спрямо теб. Положих огромно старание да ти бъда добър съпруг, но според теб явно не си струва да си припомняме хубавите мигове. Много си красива, Кристин — погледна той след жена си, докато тя минаваше покрай него.
Спокойната, горда осанка на зрялата му съпруга не отстъпваше по хубост на очарователната грациозна девойката, каквато бе някога тя. Снагата й се беше позакръглила, но Кристин бе поизраснала и на височина. Вървеше гордо изправена, а малката й кръгла глава увенчаваше шията със същата прелест. Бледото й непроницаемо лице с големи тъмносиви очи и днес разпалваше у Ерлен страст и гняв със същата сила като овалното румено детско лице, което някога внасяше смут в тревожната му душа с необяснимото си спокойствие. Ерлен се приближи и хвана ръката й:
— Кристин, за мен винаги ще си останеш най-красивата и най-любимата от всички жени на света.
Тя не си отдръпна ръката, но не стисна неговата в отговор. Ерлен я пусна, обхванат от силен гняв.
— Забравял съм, казваш. Едва ли неуслужливата памет е най-тежкият грях. Никога не съм се смятал за ревностен християнин, но още като дете научих нещо от отец Юн. Божии служители са ми го казвали и после: грешно е да предъвкваме и да помним греховете, които сме изповядали с дълбоко разкаяние и за които сме получили опрощение от ръката и устата на нашия духовен пастир. Ти ми натякваш за сторените от нас грехове не от християнско смирение, а от желание да ме сломиш винаги, когато откажа да ти угодя.
Отдалечи се от нея, но след миг се върна:
— Властолюбива, ето това си ти… Бог вижда колко те обичам, Кристин, но ти проявяваш прекомерно властолюбив. Така и не успя да ми простиш, задето те обезчестих и те въвлякох в грях. Изтърпял съм какви ли не твои прищевки, но няма да ти позволя да ме укоряваш цял живот за минали беди и няма да допусна да ми говориш като на твой роб!
Трепереща от възмущение, Кристин подхвана:
— Не съм ти говорила като на роб. Кажи ми кога си ме чул да се обръщам грубо и сприхаво към свой подчинен, пък бил той и най-некадърният и немарлив сред слугите ни? Съвестта ми е чиста пред Бога, защото не съм обидила сиромах нито с думи, нито с дела. Но според Божия закон ти трябва да бъдеш мой господар и най-силната ми опора след Бог, а аз да ти се подчинявам, да те почитам и да се прекланям пред мъдростта ти. Търпението ми се изчерпа и си позволих да ти говоря, както не подобава на добра съпруга. Случи се така вероятно защото колкото и да ми се е искало, често ми е било трудно да преклоня глава пред разума ти, да те уважавам и да се вслушвам в думите ти на мъдър съпруг и господар. Сигурно съм очаквала… сигурно така съм целяла да те предизвикам, та дано покажеш, че си мъж, а аз — слаба жена. Но недей да се безпокоиш, Ерлен. Повече няма да чуеш от мен обидна дума, а след днешния ден ще се обръщам към теб с мекота като към роб.