Витлеем означава „къщата на хляба“, защото там на хората раздавали хляб, който да ги храни до преминаването им във вечността.
По празниците отец Айрик се качваше на аналоя, разделящ олтара от хоровата част, и тълкуваше Евангелието на простонароден език.
В промеждутъците между литургиите хората стояха в бараката за тържества на север от църквата. Носеха си пиене и си подаваха купите един на друг. Мъжете излизаха от време на време да нагледат конете в конюшните. Но през лятото миряните прекарваха бденията на открито, пред църквата, а младежите си устройваха танцови забави между богослуженията.
Пресветата Дева родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол.
Кристин прикова длани към тялото си.
„Сине, малък мой сине, миличко мое дете. Господ ще се смили над нас заради преблагословената Си майка. Благодатна Мария, звездице морска, зорнице на вечния живот, родила слънцето на целия свят, помогни ни! Детенце, какво ти става тази нощ? Защо си толкова неспокойно? Нима и ти усещаш, че замръзвам от студ…“
В деня на децата на последната Коледа отец Айрик поднесе на миряните посланието за онези невинни деца, които безсърдечните воини посекли в обятията на майките им. Но Господ повелил тези невръстни дечица да влязат през небесните двери преди всички останали мъченици. Това била неговата поличба, че такива люде са достойни за Царството небесно. Отец Айрик взе малко момче и го настани между хората. Без да се преобразите по тяхно подобие, не можете да влезете през Небесните двери, скъпи братя и сестри. Нека това да е утеха за всекиго, мъж или жена, който скърби за смъртта на невръстното си чедо. При тези думи Кристин забеляза как погледите на майка й и баща й се срещнаха над главите на миряните. Кристин отмести очи, защото осъзна, че този поглед не е предназначен за нея.
Това се случи миналата година, на първата Коледа след смъртта на Юлвхил. О, само дано това не сполети моето дете! Исусе, пресвета Дево! Позволете ми да родя жив и здрав сина си!
Миналата година баща й не искаше да се включи в надбягването с коне за Стефановден, но накрая мъжете все пак го придумаха. Ездачите тръгваха от църквата и слизаха към мястото до „Лопт“, където се срещат двете реки. Там ги настигаха мъжете от долината на река Ота.
Кристин си спомни как баща й препусна на златистия си жребец. Лавранс се изправи на стремената, наведе се напред над врата на коня, подвикна и го насъска, та поведе след себе си цялото хергеле.
Миналата година обаче се прибра рано, без да е близнал и капка бира. На този ден мъжете обикновено закъсняваха и се напиваха до несвяст, защото обичаят беше да се отбиват във всички дворове и да изпиват изнесените купи в чест на Исус Христос и свети Стефан, който пръв съзрял звездата на изток, докато водел конете на цар Ирод на водопой до река Йордан. На този празник даваха бира и на конете, за да станат диви и буйни. На Стефановден селяните си играеха с конете до вечерня. Мислите и устите им бяха заети единствено и само с коне.
Кристин си спомняше как на една Коледа, по време на пищното празненство по повод Стефановден в „Йорун“, баща й обеща на гостуващ им свещеник да му подари червен млад кон, син на Гюлсвайнен, стига да го хване и да се метне на гърба му, докато жребецът тича неоседлан по двора.
Оттогава — Юлвхил още беше жива — измина доста време. Майка й стоеше на вратата със сестричката й на ръце, а Кристин се държеше за полата й, малко изплашена.
Свещеникът се втурна след коня, хвана го за оглавника и хукна, та чак расото му се заплете в краката му. Пусна буйното животно.
— Ей, конче, конче, няма, няма, синко! — напевно повтаряше той.
Метна се на гърба му и направо затанцува като козел. Лавранс и един възрастен селянин наблюдаваха отстрани и се превиваха от смях, а чертите на лицата им се бяха размили от радостното опиянение.
Кристин не помнеше дали свещеникът успя да обуздае Рижко, но Лавранс така или иначе му го подари, защото в съзнанието й ясно се бе запечатал споменът за свещеника, възседнал коня на тръгване от „Йорун“. Тогава всички бяха изтрезнели, а Лавранс му задържа стремето. На прощаване свещеникът благослови домочадието му с три пръста. Явно отецът е бил много уважаван духовник…
Да… На Коледа у дома наставаше голяма веселба. По някое време идваше ред и на коледните козли: баща й я мяташе на гръб. Цялата му дреха беше замръзнала, а косата — мокра. За да си освежат главите преди вечерня, мъжете се пръскаха с леденостудена вода на кладенеца. Отвръщаха със смях на протестите на жените. Лавранс хващаше студените й ръчички и ги притисна към зачервеното си, пламтящо чело. Излизаха на двора, а във водно зеления въздух над планинския гребен се издигаше белият лунен сърп. Веднъж, влизайки с нея в стаята, й удари главата на вратата и й излезе голяма цицина. После тя се сви в скута му. Той поддържа острието на камата си до подутината и й даваше да яде само отбрани лакомства. Поднасяше чашата си с медовина към устните й. И Кристин вече не се боеше от коледните козли, щуращи се из стаята.