— Май наистина ще е най-добре да те придружа до дома ти — усмихна се Ерлен. — Тази вечер в града е малко опасно.
— Откъде знаеш, че опасността не ми се нрави, Ерлен? Може пък на възрастна жена като мен да й харесва мъжете да я спират по пътя, защото им се е сторила привлекателна…
Всеки истински кавалер би отговорил на подобен намек по един-единствен начин.
Прибра се на следващата сутрин по зазоряване, постоя пред залостената врата на къщата премръзнал, капнал от умора, със свито от мъка сърце. Никак не му се искаше да блъска по вратата, да събуди слугите и да се пъхне в постелята до Кристин, заспала с детето им в ръце. Носеше ключ за хамбара в източната част на имението, където пазеше няколко ценни вещи. Влезе там, събу си ботушите и постла вълнени платнища върху сламата на леглото. Загърна се във връхната си дреха, зави се с няколко празни чувала и най-сетне се унесе, изтощен и замаян, а сънят му донесе спасение от всичките му грижи.
Сутринта Кристин изглеждаше бледа и сънена. Един от слугите й съобщи, че господарят лежал в източния хамбар и в отговор на поканата да закусят го пратил да върви по дяволите.
Ерлен трябваше да се яви в монашеската обител в местността Елгесетер след дневната литургия, за да надзирава договарянето на имотни сделки. След това ги поканиха да обядват в манастирската трапезария, но той си измисли оправдание, за да не присъства. Арне Явалсьон също нямаше желание да обядва с монасите и го покани да му гостува в „Ранхайм“. Ерлен отклони и неговото предложение.
Съжали обаче, задето се отдели от останалите. Крачейки сам към града, го обзе ужас, защото остана насаме с мислите си. За миг се поколеба дали да не отиде до църквата „Свети Григорий“ и да се изповяда там: имаше разрешение за това. Но ако съгреши отново, след като се е изповядал, грехът му ставаше още по-тежък. Реши да поизчака…
Сюнива сигурно го смята за беззащитно пиле, което е хванала с голи ръце. Дявол да го вземе, Ерлен не бе предполагал, че някоя жена може да го научи на нещо ново, а ето, още се задъхва от снощните преживявания. Преди Ерлен се мислеше за доста опитен в изкуството на любовта или както там го наричат учените хора. Ако беше млад и зелен, вероятно щеше да се зарадва и възгордее от наученото. Но тази побъркана Сюнива не му харесваше. Отегчаваше го, както го отегчаваха и всички жени с изключение на съпругата му. Ала и от нея му дойде до гуша! Честен кръст, бракът с нея го смири, защото той вярваше в християнското й благочестие. И тя му се отблагодари подобаващо за неговата преданост и любов, няма що! Злостните й язвителни думи се бяха загнездили в съзнанието му. Така значи, смята го за робски син. А другата, Сюнива, сигурно го мисли за съвсем неопитен и недодялан, защото той не съумя да скрие изненадата и уплахата си от любовните й умения. Ще й покаже, че не е чак такъв светец. Обеща да я навести през нощта. Какво пък, ще удържи на думата си. Грехът вече е сторен, защо да не се възползва от възможността да си достави малко радост. Изневери на Кристин, но тя сама го подтикна към греха с несправедливото си озлобление.
Прибра се, разходи се из оборите и хамбарите в търсене на компания. Смъмри слугинята на свещеника от приюта, задето напълнила сушилнята с малц, макар и да знаеше, че слугите му няма да използват помещението. Прииска му се да беше взел синовете си в града. С тях нямаше да скучае. Копнееше да се прибере в „Хюсабю“ още сега, но се налагаше да изчака вестите от юг, защото не бе никак безопасно да приема пратеници у дома си.
Сигне му съобщи, че господарката й нямало да се появи за вечеря. Останала да лежи в малката стая. Прислужницата придружи думите си с укоризнен поглед.
— Не съм те питал за господарката ти — скастри я Ерлен.
След вечеря отиде в малката стая. Вътре цареше непрогледен мрак. Ерлен се надвеси над жена си.
— Плачеш ли? — попита тихо той, защото Кристин дишаше на пресекулки.
— Не — дрезгаво отвърна тя.
— Сигурно си изморена. И аз искам най-сетне да си почина — прошепна той.
— Тогава върви да си легнеш там, където пренощува снощи — отвърна Кристин с разтреперан глас.
Ерлен мълчеше. Донесе свещ от голямата стая и отвори сандъка с дрехите си. Понеже през деня ходи до Елгесетер, беше облечен като за разходка из града — с виолетова връхна дреха с подплата, но сега предпочете да се издокара с червена копринена риза и мишешко сива, дълга до коленете жилетка от кадифе с малки сребърни звънчета на ръкавите. Обличаше се бавно и с усърдие. Среса косите си и си изми ръцете. От време на време поглеждаше крадешком към съпругата си. Кристин нито обели дума, нито помръдна. Ерлен излезе, без да й пожелае лека нощ, и се прибра демонстративно на следващата сутрин, след като всички в имението бяха станали.