Това продължи около седмица. Една вечер Ерлен научи в градчето Ханграр, където отиде по работа, че сутринта Кристин е тръгнала за „Хюсабю“.
Едва ли някой прелюбодеец изпитва по-малко удоволствие от мен, мислеше си Ерлен. Дойде му до гуша от тази противна жена. Вече не можеше да я понася, докато си разменяха ласки. Заради проявената непредпазливост сега слухът за нощните му посещения в дома на Борд сигурно се разнася из градове и села, а не си заслужава да петни името си заради жена като Сюнива. Питаше се дали аферата им няма да има сериозни последствия. Все пак Сюнива беше омъжена, а Борд — възрастен и болнав. Ерлен съжаляваше този мъж, задето се е оженил за такава развратница. Едва ли Ерлен беше първият любовник на Сюнива. А Хафтур? Когато се впусна в приключението, Ерлен не се сети, че Сюнива е сестра на Хафтур. Хрумна му чак сега, но вече беше твърде късно. По-лошо нямаше как да стане, а Кристин знаеше всичко.
Не допускаше съпругата му да поиска разрешение за развод от архиепископа. Наистина, Кристин можеше да се премести в „Йорун“, но нямаше как да поеме на път през планината заедно с малките им деца, а тя никога не би ги изоставила. Заради Мюнан и Лавранс не би се наела да пътува с кораб в ранна пролет, успокояваше се Ерлен. Кристин имаше основания да поиска съдействие от архиепископа, за да се раздели със съпруга си, но тя не би постъпила така. Ерлен реши да не спи в съпружеското им легло известно време, докато тя усети искреното му разкаяние. Не би искала семейната им драма да се превърне във всеобщо достояние. Но Ерлен съзнаваше, че отдавна вече не можеше да прецени на какво е способна съпругата му.
През нощта не мигна, потънал в размисли.
Осъзна още по-ясно абсурда на неразумната си постъпка. Впусна се в тази жалка авантюра точно когато се намираше в центъра на събитията, определящи бъдещето на кралството.
Проклинаше се, задето позволи на съпругата си и на собствената си глупост да го тласнат към връзката със Сюнива. Проклинаше и двете жени. По дяволите, Ерлен не обичаше жените повече от всеки нормален мъж. Мнозина негови познати дори можеха да се похвалят с повече завоевания. Но като че ли самият дявол имаше пръст в нещастието му: Ерлен не можеше да се сближи с жена, без да затъне до гуша в калта.
Край на авантюрите. Слава и хвала богу, задето има с какво да отвлече вниманието си от налегналите го грижи. Съвсем скоро ще получи писмото на Ингебьорг. Е, няма да се отърве напълно от глупави женски приказки, но явно Бог му е отредил това наказание заради греховете му на младини. Засмя се в мрака. Ингебьорг трябва да разбере, че нещата стоят така, както са й ги представили. Норвежците са решили да се противопоставят на крал Магнюс. Въпросът е в чие лице ще намерят негов опонент — в нейните синове или в синовете на незаконородената й сестра? А Ингебьорг обичаше децата си от Кнют Порше повече от другите.
Съвсем скоро Ерлен ще усети как острият ветрец и солените пръски на морската вода се сгушват в обятията му. Боже, който си на Небето, би било чудесно вълните да ме размекнат, а морският бриз да разведри душата ми и дълго време да не се занимавам с жени.
Нека Сюнива си мисли, каквото ще. Кракът му повече няма да стъпи в дома й. А Кристин да отиде в „Йорун“. Може пък за нея и за децата да се окаже най-добре и най-безопасно да прекарат лятото в Гюдбранската долина. А после ще намери начин как да се сдобри с жена си…
На следващата сутрин пое към къщи. Въпреки всичко нямаше да има мира, докато не разбере как възнамерява да постъпи Кристин.
Ерлен пристигна в „Хюсабю“ към обяд. Тя го посрещна с вледеняваща учтивост. Говореше само когато Ерлен й зададеше въпрос, без да проявява враждебност. Вечерта той предпазливо понечи да легне в съпружеското легло и тя не възрази. Полежаха мълчаливо и той колебливо сложи ръка върху гърдите й.
— Очаквам да проявиш малко достойнство и да не ми утежняваш положението, Ерлен. Децата ни спят в стаята. Не желая да се караме пред тях. Родих ти седем синове и предпочитам слугите ни да не научават какво унижение си ми причинил — прошепна Кристин.
Не разбра дали гласът й е задавен от сълзи, или трепери от оскърбление. След дълго мълчание се осмели да проговори: