— Така е, Кристин. Нанесох ти обида. Нямаше да го сторя, ако жестоките ти думи не ме бяха жегнали толкова дълбоко. Не съм дошъл да те моля за прошка. Защото зная, че в момента ти е невъзможно да преглътнеш огорчението си.
— Мюнан Бордшон се оказа прав — отвърна съпругата му. — Никога няма да поемеш отговорността и вината за грешките си. Вместо да ме молиш за извинение, по-добре се обърни се към Господ и търси неговото опрощение.
— Това и сам го зная — рече сърдито Ерлен.
Повече не размениха дума. На следващата сутрин той се върна в Нидарус.
След няколко дни прислужницата на госпожа Сюнива го намери в църквата на свети Григорий. Ерлен сметна за необходимо да поговори със Сюнива за последен път и каза на момичето да го чака тази вечер, за да му отвори.
Наложи се да се спотайва и да се промъква като крадец на кокошки, за да се качи в стаята, където се срещаха. Ерлен умираше от срам, задето върши глупости, които не подхождат нито на възрастта, нито на положението му. В началото на авантюрата обаче му се струваше забавно да се държи като хлапак.
Госпожата го посрещна в леглото:
— Закъсня доста — засмя се тя и се прозина. — Скачай веднага в постелята, приятелю, а после ще поговорим къде се губиш толкова дълго…
Ерлен не знаеше как да постъпи и как да й каже какво го измъчва. По навик започна да се съблича.
— Сюнива, допуснахме грешка. Едва ли е добра идея да оставам тук тази нощ. Сигурно Борд все някога ще се прибере.
— Да не би да се страхуваш от мъжа ми? — заядливо попита Сюнива. — Нали сам видя. Борд дори не си запуши ушите, докато се закачахме под носа му. Ако някой му каже за идването ти, ще го убедя все някак, че хората просто си чешат езиците. Той ми има доверие…
— Явно ти е гласувал пълно доверие — засмя се Ерлен, зарови пръсти в русите й коси и погали стегнатите бели рамене.
— Като стана дума за доверие — хвана го тя за китката, — ти вярваш ли на съпругата си? Когато Борд се ожени за мен, бях още свенлива, порядъчна девойка.
— Не желая да намесваме моята съпруга — троснато възрази Ерлен и я пусна.
— Какво толкова? Да не би да ти се струва по-неприлично да говорим за Кристин Лаврансдатер, отколкото за моя съпруг Борд?
Ерлен стисна зъби и не отговори.
— Ти се имаш за всепризнат красавец и мислиш, че няма как да упрекваме жена, която в плен на неустоимия ти чар е забравила за всички свои задръжки, макар и да е била непристъпна като крепост — ехидно подхвърли Сюнива.
— Теб например никога не съм те смятал за непристъпна — грубо й върна Ерлен.
— А какво искаш от мен, щом си щастливо женен? — проблеснаха очите й.
— Предупредих те да не намесваш съпругата ми.
— Какво значение има дали говорим за твоята съпруга, или за моя мъж…
— Винаги ти отваряш дума за Борд и сипеш най-безжалостни подигравки по негов адрес — горчиво припомни Ерлен. — Дори и да не беше го подложила на присмех, пак щях да се досетя колко ревниво пазиш достойнството му, щом му изневеряваш. За разлика от теб с изневярата си аз не погазвам честта на съпругата ми.
— Да не искаш да ми кажеш, че обичаш Кристин, макар и да ме харесваш?
— Не съм сигурен дали те харесвам. По-скоро ти ми показа недвусмислено благоразположението си.
— А Кристин не разбира любовта ти? — иронично подметна тя. — Виждала съм колко нежно те гледа, Ерлен…
— Затваряй си устата! — изкрещя той. — Вероятно е осъзнала колко струвам — рече той със сурова ненавист. — Двамата с теб сме си лика-прилика…
— Да не би да ме използваш като камшик, с който се опитваш да озаптиш съпругата си? — попита със заканителен глас Сюнива.
— Може и така да се каже — въздъхна Ерлен. — Но ти сама се намърда в ръката ми…
— Внимавай камшикът да не се стовари върху твоя гръб — предупреди го тя.
Сюнива се надигна в леглото и зачака, но Ерлен дори не благоволи да й възрази или да потърси помирение. Облече се и излезе, без да обели дума.
Остана много доволен от раздялата със Сюнива. Изневярата му си оставаше срамна постъпка, разбира се, но поне успя да се отърве от любовницата си.
4.
През пролетта и есента стопанинът не се задържаше в „Хюсабю“. Случеше ли се да се прибере, с Кристин разговаряха учтиво и приятелски. Ерлен не се опитваше да събори стената, която съпругата му издигна помежду им, но често се обръщаше след нея с изпитателен поглед. Той явно имаше много задължения извън имението си и нито веднъж не попита как вървят работите в „Хюсабю“.