Наложи се Ерлен да отиде в Оплан по работа и той предложи на Кристин да тръгнат с децата, а тя да поостане в „Йорун“, да навести роднини и приятели. Получи категоричен отказ.
По време на лагтинга Ерлен живя в Нидарус, а после тръгна да обикаля долината на Оркла. Прибра се в „Хюсабю“ и веднага започна да се приготвя за пътуване до Бьоргвин. „Маргигрен“ се намирала до Нидархолм и само чакал да дойде Хафтур Граут, за да отплават заедно.
Три дни преди празника на света Маргарита Антиохийска — около средата на юли — в имението започнаха да косят сеното. Времето беше чудесно и след обедната почивка ратай Улав, който надзираваше полската работа, предложи да се включат и децата.
Кристин отиде в килера за дрехи на втория етаж на рицарската къща. Дотам водеше външна стълба, а отпред имаше чардак. До третия етаж, където се помещаваше оръжейната, се стигаше по подвижна стълба, поставена в килера. Ерлен отвори капака на пода в оръжейната, за да провери нещо.
Кристин изнесе кожуха му и го изтупа на чардака, за да е готов за пътуването. Чу силен тропот на копита и веднага забеляза как от гората по пътя за долината на Гаула се задава цяла конница. В следващия миг Ерлен се озова до нея:
— Кристин, наистина ли вчера сутринта изгасихте огъня в огнището?
— Да, Гюдрид събори котела с яденето и ще трябва да вземем огън от отец Айлив.
— Не, няма да го въвличаме в тази история — Ерлен плъзна поглед към дома на свещеника. — Гауте — повика тихо сина си той.
Малкият се помайваше под чардака, вдигаше ту едно гребло, ту друго, защото никак не му се ходеше на ливадата.
— Качи се по стълбите, но внимавай да не те видят конниците.
Кристин погледна мъжа си с изненада. Досега не го бе виждала в такава светлина. Вторачен към пътя, в гласа и лицето на Ерлен се четеше спокойствие, но и бдителност. С решителни крачки той се втурна в стаята и бързо се върна с нещо плоско, увито в платно. Подаде го на момчето:
— Скрий го до гърдите си и запомни добре какво ще ти заръчам. Непременно трябва да спасиш тези писма. Важни са повече, отколкото можеш да си представиш, синко. Метни греблото на рамо и тръгни спокойно към полето по посока на елшака. Между храстите се спусни към гората — зная, че познаваш тези места. После свой към „Шолтайн“, но се промъквай през най-гъстата част на гората. Огледай добре дали в имението е спокойно. Забележиш ли признаци на суматоха или непознати хора, се скрий. Щом се увериш, че е безопасно, влез и дай това на Юлв. Трябва да му предадеш писмата, без никой да ви види. Ако не успееш, ги изгори бързо и се погрижи и буквите, и печатите да станат на пепел. Писмата не бива да попадат в чужди ръце. Бог да ни е на помощ, сине, защото ти възлагам тежка задача за момче на десет години. От теб зависи животът и добруването на мнозина мои приятели. Разбираш ли колко важна е задачата ти, Гауте?
— Да, татко. Разбрах всяка твоя дума — вдигна Гауте светлото си, сериозно лице.
— Ако не намериш Юлв, кажи на Исак незабавно да тръгне за Хевне и да не спира през нощта. Като стигне, да предаде — той знае на кого, — че сме срещнали отпор и се опасявам от магии, които ще осуетят пътуването ми. Разбра ли?
— Да, татко. Запомних всичките ти заръки.
— Тръгвай тогава. Бог да те пази, синко.
Ерлен се втурна в оръжейната и понечи да пусне капака на пода, но Кристин вече се беше мушнала през дупката до кръста. Ерлен я изчака да се качи, затвори капака и отвори един сандък. Извади няколко писма, счупи печатите и ги стъпка на пода, накъса кожите на парчета и ги уви около един ключ. После пусна всичко това през процепа в стената в избуялата коприва зад къщата. С ръце на капака Ерлен наблюдаваше през процепа как Гауте крачи до ечемичената нива и се спуска към ливадата, където се трудеха косачите. Ерлен изчака малкият да се изгуби в горичката между нивата и ливадата и спусна капака. Тропотът на конски копита долиташе все по-отчетливо.
Ерлен се обърна към съпругата си.
— Кристин, трябва да скриеш писмата, които току-що изхвърлих. Накарай Скюле — той има пъргав ум — да ги натъпче в ямата зад обора. Теб сигурно ще те държат под око, а вероятно ще наблюдават зорко и по-големите момчета. Все пак не вярвам да те претърсят — и той мушна счупените печати в пазвата й. — Вече не си личи чии са, но все пак…