— Да не би да те грози опасност, Ерлен? — прошепна тя.
Мъжът се вгледа в лицето й и пое протегнатите й ръце.
За миг я притисна силно в обятията си:
— Не зная, Кристин. Скоро ще стане ясно. Начело на конниците язди Туре Айндридесьон, а за нещастие и Борд е сред тях. Туре едва ли идва с добри намерения…
Конете вече трополяха из двора. Ерлен си пое въздух, целуна страстно съпругата си, вдигна капака и изтича навън. Кристин излезе на чардака. Ерлен помогна на ковчежника — възрастен, тежкоподвижен мъж — да слезе от седлото. Борд и кралският управител на долината на Гаула бяха дошли със свита от поне трийсетина въоръжени мъже.
Кристин тръгна към гостите и чу как Туре Айндридесьон подхвана:
— Нося ти поздрави от роднините ти, Ерлен. Боргар и Гюторм се радват на кралското гостоприемство на остров Вейой, а Хафтур Туресьон вече трябва да е посетил Ивар и сина му в „Сюнбю“. Вчера сутринта Борд задържа Хафтур Граут в града.
— А сега си дошъл да поканиш и мен на срещата — усмихна се Ерлен.
— Така е.
— И ще претърсите имението, нали? Не ми е за първи път. Вече зная каква е процедурата.
— Едва ли си се сблъсквал с обвинение в измяна на короната — възрази Туре.
— Не съм — съгласи се Ерлен. — Май играя с черните фигури и вече си ме поставил в мат, Туре.
— Дошли сме да намерим писмата, които ти е изпращала Ингебьорг Хоконсдатер.
— В оръжейната са, в сандъка, покрит с червени кожи. Вътре обаче има само обичайни роднински поздрави и са много стари. Стайн ще ви придружи.
Непознатите мъже слязоха от конете си, а наоколо се събра народ от имението.
— В писмата, които иззехме от Боргар Трунсьон, имаше по-сериозни неща — подхвърли Туре.
Ерлен подсвирна леко с уста.
— Хайде да влезем. Тук стана голяма навалица.
Кристин тръгна след мъжете. Туре кимна на неколцина от хората си да го последват.
— Дай ни меча си, Ерлен. Това е знак, че си наш пленник — заповяда Туре от „Гимсар“, когато влязоха вътре.
Ерлен се потупа по хълбоците: нямаше друго оръжие, освен камата на кръста си. Туре обаче настоя:
— Дай ни меча си като знак…
— Щом се налага да спазваме всички условности, ето — засмя се Ерлен.
Откачи меча от куката на стената, хвана го за острието и подаде дръжката на Туре Айндридесьон с лек поклон.
Старецът от „Гимсар“ разхлаби ремъците, извади оръжието и прокара пръст по следите от засъхнала кръв.
— С този меч ли…?
Сините очи на Ерлен проблеснаха като стомана, а устните му се свиха:
— Да, с този меч осакатих внука ти, когато го намерих в спалнята на дъщеря ми.
Туре заби поглед в оръжието и процеди заканително през зъби:
— Нали си пазител на закона, Ерлен? Би трябвало да знаеш, че онзи път прекрачи границите на позволеното.
Ерлен пламна и отметна разпалено глава:
— Един закон не може да бъде отменен нито от крале, нито от съдии, Туре: всеки мъж е длъжен да брани с меч честта на жените в семейството си.
— Значи си извадил голям късмет, че никой не е решил да го приложи спрямо теб, Ерлен Никулаусьон — отбеляза Туре от „Гимсар“ с ненавист. — Иначе нямаше да ти стигнат и девет живота…
— Не ви ли се струва неуместно да подхващате стари истории от младостта ми, щом сте дошли по сериозен въпрос? — попита Ерлен с дразнещо спокойствие.
— Хайде да попитаме Борд от „Ленсвикен“ дали и според него похожденията ти са останали в миналото.
Ерлен кипна и понечи да му отговори, но Туре изкрещя:
— Съветвам те друг път да проучваш дали любовниците ти могат да четат, преди да се втурнеш през глава на нощни срещи с тайни писма, затъкнати в пояса. Я попитай ковчежника Борд кой ни съобщи, че участваш в заговор срещу своя крал, комуто си се клел във вярност и който ти е поверил долината на Оркла.
Ерлен неволно се хвана за гърдите. За миг погледна съпругата си и по лицето му се разля кървава червенина. Кристин се спусна към него и обгърна врата му с ръце. В очите й Ерлен видя единствено обич.
— Ерлен, мъжо!
Ковчежникът, който досега не бе обелил дума, се приближи до двамата съпрузи:
— Скъпа стопанке, според мен е най-добре да заведете децата и слугините в стаята за жените и да останете там, докато не напуснем имението.
Ерлен стисна раменете на съпругата си и я пусна.