Докато кралските приближени провеждаха съвещанието, архиепископът свика консилиум в крепостта си. Симон, човек с много приятели и познати, съобщаваше новините на Кристин. Според всеобщите очаквания щели да осъдят Ерлен на изгнание, защото престъпил клетвата пред краля. И Ерлен очакваше подобна развръзка. Не губеше кураж и възнамеряваше да замине за Дания. Там все щеше да се намери място за пъргав мъж, способен да си служи с оръжие, а и херцогиня Ингебьорг сигурно щеше да приеме съпругата му като своя роднина и да я удостои с покровителството си. Щеше да позволи на Симон да вземе малките деца във „Формо“, а двамата си големи синове — да заведе в Дания.
През цялото това време Кристин не напусна града дори за ден. Не беше виждала децата си, с изключение на Нокве и Бьоргюлф. Една вечер двамата й синове дойдоха на коне в имението. Майката им позволи да останат няколко дни, но после ги изпрати в „Росвол“, където съгласно желанието на Ерлен госпожа Гюна се грижеше за по-малките им братя. Кристин се опасяваше, че ако синовете им тръгнат с тях, ще я налегнат тревожни мисли, започнат ли да ги разпитват и да се наложи да им обяснява положението. Тя се мъчеше да пропъди всички спомени за годините, прекарани в „Хюсабю“. Животът й там протече изпълнен с какви ли не преживявания, но сега те й навяваха спокойствие, както развълнуваното море вдъхва спокойствие на човек, който го наблюдава от възвишение. Гонещите се вълни изглеждат вечни и неизменими. През всичките тези години животът си вървеше, набраздявайки душата й с безброй вълнения.
Сега се чувстваше като едно време, когато любовта й към Ерлен надделя над уважението и обичта й към всички и всичко. Животът й отново се превърна в безконечно очакване, прекъсвано единствено от кратките срещи със съпруга й. В килията Кристин присядаше на леглото до него, разговаряше спокойно и овладяно, а щом се случеше за миг да останат насаме, двамата се хвърляха в прегръдките си, вкопчваха се като полудели един в друг и впиваха устни в пламенни целувки.
През останалото време Кристин ходеше в катедралата с мощите на свети Улав и прекарваше там часове наред. Коленичила, гледаше с благоговеен трепет златната мощехранителница на светеца, поставена зад решетките на издигнатия хор. Господи, та аз съм негова жена. Боже, останах му вярна и след като съгрешихме и наранихме много хора. Ти ни осени с милостта си и ни бракосъчетаха със свещено тайнство. Белязани от раните на греха и приведени под тежестта на бремето му, двамата прекрачихме прага на Божия дом и приехме тялото на Спасителя от ръката на свещеника. Сега не бива да се оплаквам, ако Бог е решил да изпита предаността ми. Най-важното е да не забравям, че съм негова съпруга, а той е мой съпруг, докато смъртта ни раздели.
В четвъртък преди Архангеловден придворните проведоха срещата и произнесоха присъдата на Ерлен Никулаусьон от „Хюсабю“. Обвиниха го в опит да отнеме земи и поданици от крал Магнюс, да организира в страната брожение срещу него и да доведе в Норвегия чужди войски. След като разнищиха доста случки от миналото, съдиите решиха, че Ерлен Никулаусьон е злоупотребил с хора и имущество, принадлежащи на краля.
В градската къща на Никулаус пристигна Арне Явалсьон. Беше присъствал на срещата и разказа на Симон и Кристин как е протекла. Ерлен не се опитал да отрича какво е сторил. Твърдо и ясно заявил какви намерения е имал. С постъпките си целял да принуди крал Магнюс Айриксьон да предаде кралската си власт в Норвегия на младия си полубрат Хокон Кнютсьон Порше. По думите на Арне Ерлен държал блестяща реч. Подчертал пред какви трудности са изправени селяните, защото през последните години кралят не стъпва в Норвегия и постоянно демонстрира нежеланието си да назначи свои наместници в страната, които да се заемат с правораздаването и поемат неговите управленски функции. Предприетите от краля мерки в Сконе довели до безразсъдно прахосване на средства и показвали пълната неспособност на съветниците му да боравят с пари. А в резултат от тези действия кралската хазна ограбвала хората и те тънели в мизерия, затова и непрекъснато се опасявали от поредните призиви на кралската власт да плащат по-големи данъци, за да подпомогнат короната. Норвежките рицари и оръженосци разполагали с по-ограничени правомощия от шведските и нямали възможност да се съревновават с тях. Съвсем разбираемо било младият, неопитен монарх Магнюс Айриксьон да се вслушва в съветите на шведските придворни — те се ползвали с повече привилегии, защото като по-заможни му осигурявали въоръжени мъже с опит на бойното поле.