Ерлен подкрепи Симон. Накрая се разбраха само Ивар и Скюле да тръгнат със свако си на юг. Кристин не можеше да се раздели с двете си най-малки деца. Най-сетне доведоха Лавранс и Мюнан в градското им имение, но най-малкият й син не я позна. Тогава нервите й не издържаха и тя избухна в сълзи. Симон не я беше виждал да плаче, откакто дойде в Нидарус. Сега Кристин проливаше безутешно сълзи над Мюнан. Малкият риташе, опитваше се да се освободи от задушаващата прегръдка на майка си и протягаше ръце към бавачката. Лавранс се сгуши в обятията на Кристин, провеси ръце на шията й и се разплака, защото виждаше майка си разстроена. Кристин реши да вземе малките и Гауте при себе си. Гауте не пожела да тръгне със Симон, а и на майката никак не й се искаше да го пуска. Детето носеше твърде тежко бреме за възрастта си и Кристин предпочиташе лично да го наглежда.
Отец Айлив доведе децата в града. Помолил архиепископа за разрешение да напусне за известно време църквата и да погостува на брат си в цистерцианския манастир на остров Таутра. Свещеникът предложи на Кристин да вземе Нокве и Бьоргюлф със себе си в обителта, защото Кристин нямаше възможност да се грижи за толкова много деца в града.
Последната вечер преди свещеникът и двете големи момчета да заминат — Симон вече бе отпътувал с близнаците — Кристин се изповяда на хрисимия, чистосърдечен мъж, който през всичките тези години й беше духовен баща. Прекараха заедно няколко часа. Отец Айлив й напомни да проявява послушание и покорство към Господ Бог и търпение, преданост и любов към съпруга си. Внезапно той също коленичи до Кристин, все още с червения си епитрахил, символизиращ игото на Христовата любов, и започна да отправя горещи, безмълвни молитви. Кристин знаеше, че духовникът се моли за господарите и хората от „Хюсабю“, за чието духовно благоденствие се бе грижил години наред с присъщата си отзивчивост.
На следващия ден Кристин наблюдаваше от пристанището в града как братята — миряни от обителта в Таутра вдигат платната на лодката, която щеше да отведе свещеника и двамата й най-големи синове. На път за вкъщи тя се отби в църквата на миноритите и остана там, докато се почувства достатъчно силна да се прибере. Вечерта Кристин приспа двете малки деца, взе ръкоделието си и започна да разказва приказки на Гауте, докато и той се унесе.
6.
Ерлен остана в килията си до празника на свети Климент Римски в края на ноември. После пристигна заповед да го отведат под стража на среща с крал Магнюс. Кралят се канел да празнува Коледа в крепостта „Богахюс“.
Кристин изпадна в ужас. И без това й струваше неописуемо усилие да запази привидно спокойствие, докато Ерлен беше затворен под заплаха от смъртно наказание. Сега щяха да го отведат кой знае къде. За краля се говореха всякакви неща, а съпругът й нямаше близки приятели в обкръжението му. Ивар Омюнсьон, настоящият надзирател на крепостта, се бе изказал доста остро за предателството на Ерлен, а се говореше, че се ядосал още повече, след като до ушите му стигнали разни клевети, които Ерлен разпространявал по негов адрес.
Но Ерлен се зарадва на новината. Очевидно не можеше да приеме леко предстоящата раздяла със съпругата си, ала дългото време, прекарано в килията, започна да му натежава и той се вкопчи жадно във вестта за дългото пътуване по море. Изгуби интерес към всичко останало.
За три дни уредиха всичко около заминаването му и Ерлен отплава с кораба на фин. Симон обеща на Кристин, след като привърши домашните си задължения, да се върне в Нидарус в седмиците преди Коледа. Настоя да му извести, ако се случи нещо непредвидено и има нужда от помощта му. Кристин реши да поеме на юг, към имението на Симон, а оттам да отиде при краля, да падне в краката му и да измоли пощада за мъжа си. Беше готова да пожертва всичко, за да спаси живота му.
Ерлен продаде и ипотекира имотите си в града на различни хора. Манастирът в Нидархолм притежаваше главната къща, но абат Улав изпрати на Кристин много мило писмо, в което й позволяваше да остане в имението, докато е необходимо. Тя изчакваше хода на събитията заедно с една слугиня, Юлв Халдуршон (освободиха го поради липса на достатъчно доказателства срещу него) и племенника му Халдур, личен слуга на Кристин.
Посъветва се с Юлв как да постъпи. Първоначално той не одобри идеята й. Пътуването през Довре щяло да бъде много тежко. В планината вече се бе натрупал доста сняг. Но когато видя колко голяма е тревогата на Кристин, Юлв подкрепи решението й. Гюна взе двете малки деца в „Росвол“, ала Гауте не пожела да се отдели от майка си. Кристин също се боеше за него и не искаше да го изпуска от очи.